Това е въпрос, който с лека ръка може да бъде зададен от всеки аматьор. Но отговорът му - отговорът му изглежда невъзможен. Защото допускането, че всеобща връзка съществува предпоставя наличието на съществуването на едно единствено Нещо, което притежава изумителна множественост при представянето си чрез различни форми. Това тайнствено и загадъчно Нещо може да бъде назовавано с различни имена - Бог, Абсолют, Дао, Апейрон и пр. Но главното тук е, че тези различни форми са само негови холограми. Те съществуват само временно и илюзорно, докато То и единствено То съществува вечно и абсолютно. Такава постановка изглежда донякъде утешителна за нас - простосмъртните, защото ще се окаже, че сме само своего рода Негови призраци и следователно имаме безсмъртно непразно сечение. Погледнато от този ъгъл дори въпросът на Хамлет - "Да бъдеш и ли да не бъдеш?" получава еднозначен и адекватен отговор: ние сме Него! Следователно не можем да не бъдем.

     Аксиомата за всеобщата връзка добре кореспондира с идеята за Единното Информационно Поле (с абревиатура ЕИП), а също и с идеята за съществуването на всемогъщия Хигс бозон - евентуален презентатор на ЕИП. С помощта на тази аксиома Реалността се свежда до едно единствено Първоначало - мечта лелеяна от най-древните философи, наричано от тях с различни имена: Вода (Талес от Милет), Огън (Хераклит), Апейрон (Анаксимандър), Етер (Платон и Менделеев), Дао (Лао Дзъ). Ала допускането на всеобщата връзка е равносилно с това да приемем, че всеки две неща са съизмерими, т.е. подобни. Така Подобието става властващо, но къде тогава отива идеята за Безподобното и Несъизмеримото, или другояче казано - къде отива идеята за Ирационалното? Нали последното е станало надгробната песен за питагорейската школа, основала световната Хармония (и Подобието) на рационалните числа, известни ни от училищното образование като дроби. Защото един прекалено старателен ученик от питагорейската школа, задълбочавайки се в нейното учение, внезапно установил изумителната истина, че отношението между дължината на диагонала на квадрата и дължината на страната му не може да се изрази с никаква дроб. Този любознателен ученик оповестил с радост пред колегите си своето откритие и бил тутакси удавен, за да не разгласи тази противоречаща на питагорейските догми истина. Жесток финал за този Прометей на Ирационалното. С други думи той доказал, че числото квадратен корен от 2 не съвпада с нито една дроб. Доказателството на този факт е толкова елементарно, че вие и аз лесно можем да проумеем идеята му. Но не си струва заради нея да се отклоняваме от главната линия на разсъждението си. А тя е, че идеята за съществуване на Несъизмирими неща, т.е. идеята за наличие на Ирационалност, е принципиална идея - контрапункт на идеята за Всеобщата връзка. Задълбочаването върху нея ще ни отведе твърде далеч, но главното е, че Несъизмеримостта е първият сериозен аргумент против линейното възприятие за Единния Бог. Бог, ако Той съществува, не може да е Единен, щом съдържа Ирационална компонента. С други думи Бог е Нетривиален и изтъкан от парадокси, обяснението на които не е подвластно на човешките умове, колкото и гениални да са те!