23.07.2010 г., 12:15

Съществувания

889 0 1
1 мин за четене

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те безразсъдни, лъжливи, отчаяни или жалки. И най-много неизживени. Понякога ме изгарят, изгарят ме цялата. Някой пали фитилите им, те се взривяват и се разпръскват на хиляди, лъжливо съществуващи, миниатюрни частици, които се блъскат безмилостно в стените на душата ми и ги разрушават безочливо.
Това, което е вътре в мен... можеш ли да го разбереш? Не. Безсмислено е. Знам, че дори не искаш. Или може би нямаш достатъчно смелост и кураж? Защото си глупак, или страхливец, или нямаш сили? Или пък е прекалено далечно за теб и ти се струва грозно и лишено от морал? Струва ти се грешно или може би дори изкуствено? Знаеш ли, страшно ме е яд. Не на теб, на мен. Липсва ми дързост. Аз съм една обикновена глупачка. Превърнала съм се в кино екран, на който ти гледаш отражението на залинелите си предразсъдъци.
А бях просто миг... и исках да се изживея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, защото не ги и пращам : )хората за които ги пиша не се интересуват от тях.

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...