Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, което ми напомни за майка ми… В началото тя седеше спокойно, но по едно време се видя, че не е съвсем така, че като ме оглеждаше , сякаш искаше да ме заговори...И това си случи не след дълго. Първо с невинни въпроси, след това обзор на “тая младеж, на която няма кой да закърпи панталоните , та им се виждат коленете” или “да не дава Бог такава снаха да ти дойде..” И последва въпроса имам ли деца… Вече беше ясно, че иска да сподели нещо… И без друго щяхме да пътуваме дълго, но аз не я поканих, тя сама започна... Една история, много истинска и нерядко случваща се…
Рано останала вдовица и сама отгледала двамата си сина. Като майка еднакво се грижела и за двамата, но от малки те не се разбирали. Имал ...