18.12.2023 г., 18:51 ч.  

Съвременното (модерното) и традиционното от най-нови литературни произведения у нас и в чужбина. 

  Проза » Рецензии, анализи, критически статии
372 3 3
20 мин за четене

Съвременното (модерното) и традиционното от най-нови литературни произведения у нас и в чужбина.

 

          Както традиционните, така и модернистичните произведения, имат своето място в литературата.

          Що се касае до традиционната литература, тя има оригинална линия, която се установява не само с читателската аудитория, но и с начините на мислене. Следването ù пък включва и навиците, и начина, и формата на писане, докато при модерната литература всеки, който реши да напише нещо, може и пет пари да не чини, но авторът казва, че това е модерно, и читателят не го разбира.

          Ако трябва да дам някаква характеристика за модернизма, в огромната си част тя включва в себе си отрицанието на класиката (на класическия стил). Това е първата и основната разлика. Тъй че каквото и да напише авторът, може да каже: „Това е модерно. Защо искате от мене да го пиша като другите?“.

          Класиката, като синоним на традицията, съдържа и теми за земята, родината, народа и неговото минало. При модернизма, ако говорим за формата, би могло да има и такъв стил, който да е извън формите на класиката (на литературната традиция), и пак да е хубаво произведението; пак да съдържа класика в себе си, както е било при авторите от 20 век. Те залагат на модерното, но в същото време не се отказват и от реалистичното, от традиционното, а не, както правят някои съвременни автори, да нахвърлят без връзка помежду си някакви изречения, и да казват, че днес човекът така мисли – забързано, непоследователно, и затова е хаотично. Според мен това не е модерно, а говори за безсилие в литературния изказ.

          В литературата няма задължителен начин, по който да пишем. В писането преди всичко трябва да се търси и да има нещо конкретно. Иначе всяка тема може да бъде модерно описана и да бъде вместена в класическата рамка. Сега повечето от съвременните поети и писатели не пишат по начина, по който пишеха предишните автори, за жалост. Затова по мое мнение трябва да има модерно творчество, но не трябва да бъде откъснато от традиционното. Скъса ли се връзката с традиционното, къде отиваме? Без минало няма настояще и бъдеще. Или, както казва проф. Светлозар Игов: „Литературата е съвест на историята. Критиката – съвест на литературата.

          По медиите често се казва, че животът на хората в света се е променил; че децата не разбирали класиците, защото живеят в модерен свят, но аз не съм съгласна с такива мнения. В литературата трябва да има естетически усет, а не да се използват в нея брутални и вулгарни изрази, нито да учи читателя на ругатни, псувни и др., които нямат никаква възпитателна стойност, реално погледнато. Тя е създадена да радва душата, да възпитава естетически усет към нещата, да формира морал и култура, за да вниква той в други светове. Но литературата е и отражение на живота. Авторът трябва да отбелязва времето и действителността, в които живее; да отразява автентичното, и няма как при разговорите (в диалозите) да не вкара от бита на хората (на героите) и нецензурни думи. Такъв е животът. Но това трябва да бъде само в диалозите (в речта на героите от произведението, а не да излиза от устата на автора), като всичко трябва да бъде премерено. Не можеш хамалски да псуваш в литературата. Просто не е желателно. Може да кажеш нещо, но хамалски да псуваш, това вече ми се струва извън рамките на допустимото. Освен това класиката за възрастни се чете от интелигентни хора. Те няма да придобият този език. Въпросът обаче е да не се допускат в училище произведения, които са от този род.

          Много автори познават литературата, но не познават живота и пишат измислени неща.  Всеки може да си издаде каквото поиска, като сам си финансира издаването на така наречената „творба“, и боклуци може да има на книжния пазар колкото искаш.  Сега тези автори, които пишат модерна литература, винаги могат да те опонират, че младото поколение не чувства земята и че отношенията към родителите им са други; няма ги вече нравствените ценности. И това е така, защото в по-голямата част от съвременното творчество тези ценности липсват. Но като рецензент на български и чужди автори и преводач на автори от балканските страни, за радост все още има съвременни творци, които пишат с обич, изпълнени с житейски мъдрости и истини, пресъздават  социалното страдание на обикновения човек и се стремят към красота и етичност в човешките отношения, като например Валери Станков, Райчо Русев – Райсън, Ангел Чортов – Ангар, Валентина Йотова, Илко Илиев, Владислав Недялков, Дочка Василева, и др. – от Република България; Христо Петрески, Васил Тоциновски, Борче Панов, Любинка Донева, Ристо Ячев и др. – от С. Македония; Ибрахим Османбашич, Миряна Томович, Мубера Исанович, Вилдана Моралич, Джабир Седич и др. – от Босна и Херговина; Златомир Боровница, Найдан Стоянович, Миодраг Якшич, Лиляна Фиат и др. – от Р. Сърбия, както и Ангелка Корчуланич, Сърджан Духович, Нада Вучичич, Фикрет Цацан и др. – от Република Хърватия.

          През последните години излязоха от печат следните литературни произведения от български писатели: „Разруха“ (роман) от Владимир Зарев; „Заливът на свинете (триптих от три новели) от Борислав Костов; „Вулгарни романи (серия) от Христо Калчев; и др., в които са отразени събитията, сполетели България след 1989 година. В тях авторите разказват за разплутостта на нравите на нашето общество, за липсата на любов при съвременната цивилизация, за прехода с всичките му недостатъци и др.

          А през 2016 г. пък излезе от печат романа „Май ще ни бъде…“  от Стоян Николов–Турлака на северозападен диалект. В него авторът пише за семейството, което се оказва най-ценното в съвременния свят, за надеждите, опитите, грешките, за взетите и невзетите поуки и др. Смятам, че трябва да се пишат повече книги за такива неща.

          Ето защо най-важното е да опознаем Любовта. Тя да е първопричината за нашия живот. Да я живеем и да я прилагаме и в творчеството си. Защото, както казва Махатма Ганди, „където има любов, има живот“.

 

Латинка Златна

Ловеч, България

14.12.2023 година

 

п.п.  Драги приятели, по покана на Института за наука, култура и изкуство в гр. Скопие, Р. С. Македония и със съдействието на Министерството на образованието и науката на Р.С. Македония, на 14.12.2023  година, участвах в Международната научна онлайн конференция на следната тема: Съвременното (модерното) и традиционното от най-нови литературни произведения у нас и в чужбина.

На нея присъстваха автори от Босна и Херцеговина, Р.С. Македония, Република Сърбия, България и др.. Материалите, които се четоха и обсъждаха на конференцията, ще бъдат включени в научен сборник на ИНАКУ в Скопие, Р.С. Македония.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нужное описание. Как според моя възглед съвременната литература – (не паралитература) няколко смазала граници между епоса, лириката и драмата, по същество понижила нивото на пафоса, типично за соцреализма, а сам реализмът се разви и допълни: сюрреализм, критичен реализъм, метафоричен реализъм, магически реализъм. Но основното й определение по все още се състои в това, за да използвате съвременните думи и изрази и да описвате повече актуални проблеми.
  • Най-сърдечно благодаря за коментара, Samadhi (Гюлсер Мазлум)!
    Весели празници на теб и семейството ти!
    Бъдете благословени и богословени от Господа! Амин!
  • Прочетох с удоволствие, Латинка - Златна. Досега не бях се замисляла по темата за приемствеността между традиционната и модерната литература. Интересни схващания по проблема си предложила в статията си. Но вероятно най-същественото е "... да опознаем Любовта. Тя да е първопричината за нашия живот. Да я живеем и да я прилагаме и в творчеството си. Защото, както казва Махатма Ганди, „където има любов, има живот“." Благодаря!
Предложения
: ??:??