5.05.2023 г., 0:41  

Съвременното творчество за деца и младежи (тийнейджъри)

681 1 2
5 мин за четене

         Съвременното творчество за деца и младежи (тийнейджъри)

 

              За деца се пише много трудно. За да пишем за тях трябва да познаваме, да обичаме и  да разбираме детската душа. Човек не носи ли детето в себе си, не се ли опита да бъде заедно с децата, да бъде близко до тях с всичките им лудории, не може ли да се влее в детската душа и да стигне до сърчицaта им, няма да може да напише нищо добро за тях. Децата са любопитни, интересуват се от много неща, затова авторът трябва с творчеството си да спечели техния  интерес и доверие, да ги накара да почувстват неговата обич. Написаното трябва да провокира детската мисъл и въображение, да обогати неговите знания.

             В България имаме много добри съвременни детски автори, чиито послания са нравствени, поучителни и възпитателни, а така също добронамерени в търсене на доброто, красивото и благородното. Такива автори са Кирил Назъров,  Борислав Генчев (с псевдоним Борко Бърборко, той е и илюстратор на някои от книгите си), Зорница Иванова, Валя Георгиева, Мая Дългъчева, Бистра Ангелова – Янакиева, Катя Воденичарова, (която наскоро почина), и др., а така също Весела Фламбурари, която освен за деца, пише и фентъзи за младежи (тийнейджъри) и Юлия Спиридонова – Юлка, която е издала роман за младежи (тийнейджъри) и др.

           Но има и такива автори, които са издали книгите си без редактори, съдържанието в тях е бездуховно и труднодостъпно за децата.

           В последно време попадам на книжки с картинки, които са с прекалено съвременни илюстрации и които отдалечават децата от ценните неща. Вярно е, че времето напредва, но всичко, което е в извънземен вид, не донася нищо добро, а прави децата безчувствени. Но за наша огромна радост в България излязоха от печат и книги, които с чудесните си илюстрации и с включените в тях текстове, упражнения във форма на игра и др. създават естетическо чувство, развиват въображението и насърчават творческото мислене у децата от 3 до 5 и 6 годишна възраст. Освен това те са с възпитателен, поучителен и образователен характер и могат да се ползват както от педагозите в предучилищните заведения, така и от родителите за съвместни занимания с децата у дома, като например „Голяма книга за детската градина” (книга за игра и учене), художник Мария Златанова, автори Албена Иванович и Росица Христова, издателство Фют, София; „Зайовата къщичка” - приказка с пъзел, художник Светлана Кисьова, текст Виолета Георгиева, издателство издателство „Пух”, София, „Щъркелът и лисицата”, художник Христо Димитров,  адаптация на текста Никоела Валтер Начева, издателство Арт „Етърнал Синева” – ООД (2018) и др.

          Познавам също така много добри автори от Балканските страни, които пишат за деца, като например Христо Петрески, Васил Тоциновски и Любинка Донева от Република Северна Македония, Златомир Боровница от Република Сърбия и  др., чиито послания са  положителни, с нравствени ценности, поучителни, интригуващи и лесно достъпни за децата.

          По телевизионните канали и интернет вървят детски американски анимационни сериали и други филмчета, като например „Спондж Боб Квадратни гащи”, „Фреди и неговите приятели”, „Таласъми ООД” (американски компютърно-анимиран филм) и др. Те отдалечават децата от ценностите и от нормалния живот, защото това, което се показва в тях, е дадено много абстрактно, сюжетната линия не върви  гладко, не увлича, не събужда интереса към нещо полезно и стойностно. Напротив при гледане на някои от тези филмчета децата не могат да спят нормално, плачат през нощта, претоварват крехката си психика. И макар, че в някои от тях звучи хубава музика, агресията, непослушанието и липсата на възпитателна цел не ги прави полезни. Тази агресия децата я пренасят в училище. А това са филми, които са гледани над 10 милиарда пъти.

              Едно от най-големите и сериозни предизвикателства, пред които са изправени специалистите в училищата в България и по света, е търсенето на начини за справяне с насилието и агресията, сред учениците. България е сред 10-те от 43 държави с най-много насилие в училище.* Такова е и влиянието на книгата за „Хари Потър” от  Джоан Роулинг – безумие, което завладя света. Това е и последица от нея. За жалост, в България тази книга вече се изучава в прогимназиалните ни класове.

 

____________________

*Nevs.bg от 08.02.22 г.

https://news.bg/bulgaria/balgariya-e-sred-10-te-ot-43-darzhavi-s-nay-mnogo-nasilie-v-uchilishte.html

 

Б.а. По покана на Института за наука, култура и изкуство в гр. Скопие, Р. С. Македония и със съдействието на Министерството на образованието и науката на Р.С. Македония на 21.03.2022 година, участвах в Международната научна онлайн конференция на следната тема:Съвременното творчество за деца и младежи (тийнейджъри).

На нея присъстваха и участваха автори от Босна и Херцеговина, Р.С. Македония, България, Сърбия и др.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, palenka (П. Антонова)!
    Светъл ден!
  • Трудно е, защото много трябва да се внимава с езика. Не може да се предпазят от лошото, но трябва да се научат да го разпознават и да не го повтарят.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...