Съвършената

Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но кой кого заговори първи не помнеше. Беше едно неустоимо привличане - за пръв път му се случваше да срещне жена като нея – толкова освободена от всякакви преструвки и предразсъдъци, а в същото време така нежна, чувствена и... ласкава.
Хм, мина му през ума, откъде пък сега ми хрумна точно тази дума, та тя си е чист архаизъм.
Припомни си миналата нощ и усети как се разтапя като бучка лед върху кожата ù. Нейната кожа... господи... какво сатенено усещане! Сатенено усещане, смъмри се, откъде, за бога, тая сутрин се пръкват подобни изрази в главата ми? Държа се като влюбен поет, ужасна работа... Обаче как е възможно просто така да си е тръгнала след подобна нощ, обикновено след подобна бурна нощ настояваха за среща, а тази... Дори листче с телефонния си номер не му беше оставила. Заля го вълна на разочарование и се почувства потиснат и изпълнен със самосъжаление.
- О, вече си буден, красавецо – изобщо не я беше усетил, но тя надничаше в стаята сияйна, свежа и прекрасна като видение.
- Мислех, че си ме зарязала – усмихна се широко той – и ми стана толкова самотно. Ама какво...
- След такава нощ ти се полага малко глезене.
- Боже, ти си... не съм си и представял! И палачинки! Кога успя?
- Аз съм пъргаво момиче.
- На мен ли го казваш! Беше толкова пъргава, че... Защо не ми покажеш пак?
- Първо се подкрепи, жребецо, закуската ти ще изстине. Знаеш, че винаги съм готова за теб, беше фантастичен!
- Караш ме да се чувствам толкова...
- Ха-ха, изчерви се, милият ми!
- Ако ме целунеш пак по този начин, боя се, че ще пренебрегна закуската... обич моя...
- Недей, скъпи... хайде, остави на мен... харесва ли ти?
- Ммм... с ягодово сладко. Като вкуса на устните ти. А очите ти...
- Какво очите ми?
- Толкова са зелени. Или си с лещи?
- Не, но ако предпочиташ сини...
- В никакъв случай!
- ... като твоите, най-прекрасните сини очи, които съм виждала...
- Наистина ли?
- Обожавам ги, само като ме погледнеш... А тялото ти... толкова си силен, любими! Снощи направо ме остави без дъх.
- Виж, я да оставим остатъка от закуската за по-късно...
- Все пак мисля, че трябва да обърнеш внимание колко е часа.
- Не може да бъде! Ами заседанието... по д...
- Само не се изнервяй, слънце мое. Чакай... дай аз да те избръсна, малко си припрян и целият ще се изпонарежеш.
- Стига бе. Това ли работиш?
- Не точно, но ми се отдава.
- И още как! Лицето ми никога не е било по-гладко.
- Като бебешко дупе! Ммм... толкова си сладък!
- Направи го пак! И тук... и тук...
- Няма да можем да спрем, изкусителю.
- Аз и не искам. Не мога да ти се наситя.
- Ще имаме цялото време на света, прекрасен мой, но сега...
- Ох, да! Мамка му! Дори не знам дали имам чисто бельо и риза за...
- Заповядай – току-що изпрани и изгладени.
- Но това... кога... как?
- Рано тази сутрин. Подбрах и вратовръзка.
- Тази за първи път я виждам. Дори не знаех, че имам такава.
- Изтичах и я купих. Извинявай, миличък, но сред твоите нямаше нито една подходяща за този костюм.
- Ти си... какво съкровище си само! Направо не мога да повярвам, че съм такъв късметлия!
- Чакай, дай на мен, вие, мъжете, все не можете да се оправите с тези вратовръзки.
- Ей... съвсем изключих за доклада, трябваше да го прегледам тази сутрин, то не остана време...
- Аз го погледнах, любими. Толкова умно написан и подреден доклад не бях виждала досега. Само мъъъъничко допълних блестящата ти идея за новата рекламна кампания.
- Допълни?
- Ето – виж. Само няколко изречения, просто уточнение, нищо повече.
- Мъничко ли? Но това е... Как се сети, направо е върхът!
- Всъщност идеята си е твоя, аз само я доразвих малко.
- Да, като си помисля... бил съм само на крачка...
- А за довечера не се притеснявай и да закъснееш. Видях в програмата, че има интересна футболна среща, но ще я запиша, за да я гледаш, когато решиш. А вечерята ще те чака, когато и да се прибереш.
- Искам само да не изчезваш, защото си истинско вълшебство...
- Извинявай, скъпи, трябва да се обадя. Ало? За тебе е.
- Здравейте, обаждаме се във връзка с тествания от вас най-нов модел SP-312, за да ви кажем условията, при които можете да го закупите.
- Мм... модел ли?
- Да, SP-312, съвършената партньорка, с практически безсрочна гаранция, осигуряващ всякакви удобства и вечен комфорт, с минимален разход на енергия и...
Но той беше престанал да слуша. Кой знае защо вечен комфорт му прозвуча като вечен покой и тази асоциация го стресна. Но всъщност истината беше, че най-много го смути думата „вечен”.
- Не, благодаря – отвърна бързо – не се интересувам.
И си помисли, че тези определено имат проблеми с рекламата.