Тайната на имението Калуидж (3-та част)
ужаси
Стаята бе празна, но сенките на предметите зловещо се издуваха под светлината на полилея. Аз лежах неподвижно на леглото, треперейки и очаквайки да ме нападне неизвестен, невидим враг. След малко хватката на кошмара започна да се разхлабва и аз взех да разсъждавам по-трезво. Може би сънят искаше да ми покаже нещо, да ми разкрие някаква тайна. Може би момчето е било убито от кръвожаден злодей и сега духът му всячески искаше да ми сподели тайната си. В един момент някакъв глас от вътрешността на съзнанието ми нашепна "До самотното дърво", сетих се че същият този незнаен глас ми нашепна същите думи и при разходката ми в гората през първата нощ. Запитах се дали думите не бяха просто реакция на ума ми. Не - отговорих си почти веднага - думите бяха твърде ясни, сякаш изречени от някой близо до мен. Но наоколо нямаше никой. И все пак...
Мислех, че няма да заспя до края на нощтта, но сънят ме грабна неусетно. Сутринта се събудих със силно главоболи ...