3.
Хижата - II
22 януари, 2044
- Ето я новината – Таръс отпи глътка уиски и притвори очи. – Ммм, тази интересна топлина… все едно някой запалва факла в корема ми. Това ваше уиски е по-добро дори от бирата на египтяните.
Марий седеше облегнат назад на дивана и го наблюдаваше съсредоточено. Петър държеше ръцете си скръстени пред тялото, сякаш му беше студено, а Кирил стискаше чашата уиски пред лицето си като прозрачен щит.
- Та, новината е – продължи Таръс, – че усетих едно специфично… хм, присъствие.
- Какво присъствие? – попита Марий.
- Не мога да го сбъркам. Срещал съм го твърде често през вековете. Ще има противодействие на плановете ни, в най-скоро време. Вероятно отсрещната страна вече е започнала да разиграва картите си, така че ще трябва да действаме по-рано от очакваното.
- Момент – намеси се Петър дрезгаво, – някой ще се опита да ни спре ли?
- О, да. Мислехте, че ще мине без това ли? Няма как, проклетият Асарих се влачи постоянно по петите ми и се мъчи да саботира всяко дело, к ...