Тамагочито
ТАМАГОЧИТО
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, стара мома е и има големи цици. Последното може и да се пренебрегне, ако не ги държеше от половината на зърната нагоре за публично съзерцаване.
Още като ми я представи шефът и изтичах до оптиката да си сменя стъклата на цайсите със затъмнени, а за да не се разсейвам, взех да си намирам работа извън офиса. На, първо тогава му се оплака, че не я въвеждам в работата и я нарекох „тамагочи”.
Взех си бележка и преместих тамагочито на съседното бюро. Това явно му се видя малко, щото си придърпа стола до моя, подпря циците си на лакътя ми и уж се съсредоточи в дисплея ми, ама аз вече нищо не можех да му покажа.
Тъй се занизаха едни дълги работни дни, а и едни дълги безсънни нощи, щото аз, макар и парясник, и на години, и аз душа нося, нали тъй?
Не мина и седмица, и шефът ни командирова и двамата във филиала ни в гр. N, където служебният ни апартамент е едностаен. На втория ден сутринта разбрах, че тамагочито е изревало на тати си, че спя на терасата.
Сега наближава полунощ и аз пускам този зов за помощ от лаптопа си в банята: кажете, бе братя и сестри, да го пусна ли туй тамагочи във ваната ми да скочи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
