15.11.2019 г., 9:22  

 Танц по ръба - Отдаване

1.1K 0 2

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Нека им разкажа малко повече за теб.

Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри". 

Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден вид. На второто си пътуване до Варна ги счупи, погледа му странно се изостри, загледа ме като хищник плячката си. Това ми доставяше неописуемо удоволствие.

Обича косата си къса, почти липсваща, но понеже обичах да го роша, я остави на мира. 

 

Когато дойде за втори път в града, нашите пътуваха. Предложих му да остане вкъщи. Два дни редувахме секс, ядене, филми, коз. Тотално размазване.

Той не пие, но пуши много. И цигари и коз. Не ходи никъде без някой скътан фас, въпреки делото си от преди година. Коза беше катализатор за всички останали дейности. 

Той готви. Готви прекрасно. По това време бях вегетарианка повече от 2 години, но пилето му със сметана ги хвърли по дяволите. Желанието му да ме глези не стихваше.

Рядко стигахме до средата на филмите, докато свърши храната.

И се почваше нежният ванила секс, който се полагаше на прохождаща в средите тийнейджърка, нещо, което не бях получавала с този преди него. Грижовен при всяко движение, реагираше на всеки мой стон, сепвайки се и питайки добре ли съм. Това за мен бе безкрайно странно. Бях свикнала, че секса е удоволствие за мъжа, което жената е длъжна да достави, въпреки че боли. Бях се научила да харесвам болката, защото друг избор нямах. Бях се научила, че най-важното е той да свърши, колкото по-бързо, толкова по-добре за мен. Сега беше различно. Беше приятно. Чувствах се уважена и значима. Колко странно усещане...

 

Към този момент се колебаех дали искам нещо сериозно или е просто забежка. След тези два дни си казах, че искам да прекарам така цял живот.

Наивно момиче. 

Изпратих го на гарата

- Искам това да продължи. Това между нас. Колкото и да горчи опита ми с връзки от разстояние, ще ти дам шанс.

- Няма да те разочаровам.

Целувка, и потегли.

Главата ми беше пълна с памук, а гърдите - с олово.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...