Любовта ни беше нещо като кратка почивка, отмора от цялото ни човешко съществуване, изоставяне на цялата ни земна твърдост и скованост, дори вкокаленост, може би беше летеж, може би беше спомен, хубав спомен за неща които не помниш къде точно са се случили, но чувството, съхраненото чувство е важно. А то е страхотно.
Подарявахме си такива мигове от време на време, а после седяхме и гледахме отнесено докато земните неща нахлуваха обратно у нас и заемаха своите точно определени места. Тя беше подреден човек, поне що се отнася до вътрешният и свят. От време на време ми идваше да я убия. За всичко. И най-вече за това, че тя можеше да ми даде само толкова, а аз бях алчен и исках всичко, и понякога ми ставаше жал за нея.
Сега беше с гръб към мен, пушеше цигара. И въпреки това до мен достигаше уханието от потната и кожа смесена с мириса на парфюм, ухание така дълбоко запечатано у мен.
По врата и, точно под ямката по средата бяха тръгнали няколко капки пот и бавно пълзяха надолу.
После се обър ...