Прасето или онова, което беше останало от него, лежеше на една страна върху покритата с роса трева. Близо до останките росата имаше наситения кафеникав цвят на засъхваща кръв.
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Ханс чул животните на квичат и излязъл да види какво става. Тогава видял, че оградата е разбита, а едно от прасетата липсва. Проследил кървавата диря дотук и видял...
- Какво е видял?
Фермерът - името му беше Руди, проведе кратък разговор с Ханс, изпълнен с ръкомахания и клатене на глави.
- Казва, че видял Tatzelwurm.
Погледнах Руди.
- Какво е видял?!
- Tatzelwurm - отвърна мъжът. - Така ми каза той, господине.
Ханс кимна - следите от уплахата все още личаха върху небръснатото му лице.
- Tatzelwurm - повтори той. - Ja, Tatzelwurm.
*** ...