Тази, която стоеше в ъгъла
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при неговото раждане, сърцето и не бе издържало, и ги остави завинаги двамата. Него и баща му.
Но тя никога нямаше да го предаде...
Тя беше частица и център на къщата, а това, че стоеше винаги в ъгъла, не нарушаваше тази истина.
Още от малък забеляза, че май никой, освен него, не я виждаше... По-късно разбра, че е грешка, но дотогава смяташе, че това е личната му тайна, и се гордееше с нея...
Нито гостите на баща му, нито неговите приятели, докато... Тогава беше на 8 години се случи онова...
Той затвори очи, усмихна се, и се завърна за пореден път в спомените си.
Спеше в детската си стая, когато чу поредния пиянски скандал откъм кухнята... Там баща му играеше на комар с трима негови авери, както ги наричаше. Принципно отдавна това не му правеше впечатление, но сега нещо го накара да стане, да се промъкне тихо, леко да отвори вратата и да погледне...
В този миг един от онези хвърли картите, изпсува грозно, и удари неговия баща. Тогава стана чудото - Незнайно как тя се озова в ръцете му... Това, което последва бе нещо, което щеше да помни до последният си дъх... Баща му се огледа диво, а после яростно замахна и острието на брадвата направо мина през шията на ударилия го, сякаш там нямаше нищо... Главата фръкна и по някаква игра на случайността, при приземяването си, се търкулна няколко пъти, оставяйки кървава диря по своя път и се спря само на няколко сантиметра от краката му. Още помнеше, сякаш бе вчера, как очите и се завъртяха няколко пъти лудо, после тя сякаш му се озъби, езикът се показа, увисна между побелелите устни й, все едно разбирайки в този момент, че вече е мъртва, замръзна.
Когато погледа му се отклони от нея, касапницата тъкмо бе в разгара си... На масата самотно се търкаляше една ръка, а собственикът й пищрше, и с другата напразно се мъчеше да спре кръвотечението. На пода до обезглавеното тяло, имаше още един труп, разсечен на две, а едноръкия застана на колене пред баща му, и започна да го умолява, да го пощади...
Думите му бяха посрещнати от грозен смях, след който последва ритник в челюстта, после неговият родител вдигна брадвата и я заби в стомаха му... Когато я извади от там, по нея висяха черва, като коледна украса от гирлянди по коледната елха...
В този миг той припадна.
Събуди го силна болка, придружена със злокобно звънене в черепа му. Над него се бе надвесил баща му и в този миг замахваше за поредният шамар. Въпреки, че виждаше, че той е излязъл от безсъзнанието си, го удари още няколко пъти, и то всеки път по-силно и жестоко...
Когато вече си мислеше, че той ще го убие, изведнъж една озъбена усмивка разсече като с нож покритото със съсиреци лице.
- Видя всичко, синко. Сега и ще разбереш, защото е време вече - започна да говори със скърцащ и чужд глас баща му - Тази брадва я имаме от над 200 години... Как, кога и защо е попаднала при нас, вече е забравено, но ще ти разкажа каквото знам! Тя е пазачът на семейството ни, и ако не беше тя, сега щях да съм труп, както и ти... Друго може и да не знам, но едно е сигурно! Всеки мъж от това семейство е бил спасяван от нея по няколко пъти през живота си.
После му разясни да не се тревожи (сутринта от телата нямало да има и следа и никой, никога нямало да разбере, какво се е случило с бившите му авери... Същото нещо се било случвало много пъти, така че и сега нямало да има проблем).
Думите на баща му се сбъднаха.
Оттогава минаха много години, но преди 3, старецът, полудял от алкохола взе нож и го нападна. В този миг брадвата се озова в ръцете му и той разбра, че изборът вече е направен... Тогава тя го спаси за първи път, а стария пън го писаха безследно изчезнал. Естествено, имаше разследване, подозрения, но всичко остана назад, във времето.
Обаче имаше дълг към нея - Нещо му подсказваше, че трябва вече да си намери жена, за да създаде потомство. Някой трябваше да продължи традицията...
От проучванията си на родовата история знаеше, че синът му щеше да израсне сирак, но за това не му дремеше... Нали и той имаше същата съдба, както и тези преди него...
Само едно нещо искаше повече от това да има син - Надяваше се, че няма да се наложи много да чака до следващия път, когато тя щеше отново да му спаси живота...
15.12.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ники, моето решение за това е напълно самостоятелно. Аз пък мислех, че може би аз съм оказал влияние върху решението ти...
Явно, когато хората стигнат до едни и същи изводи, често предприемат и еднакви действия.
Всъщност не явно, а често се случва.
Тъй, че няма защо да ми се извиняваш. -
Благодаря.
-
По молба на автора, разказът отпада
-
Благодаря, Дени, за милите думи! Сладурка си ми!
Аз пък участвах в тези предизвикателства, защото като идея са интересни и целта им е да гъделичкат мозъците. С две думи, забавлявах се с участието, не с грандомандски амбиции за някакъв тиквен медал.
Е, вече не е забавно! И от там, моето участие се обезсмисля!
Много си права обаче - и в конкурс, и извън такъв, творбата има едни и същи качества.
Идеята с анонимните творби е била използвана и също е била корумпирана в нета, а и не в само него. Достатъчни са няколко писъмца зад кулисите, или, примерно, да кажем, аз, да си направя с тези две ръчици няколко профилчета още... Но предпочитам да мина на другия бряг сексуални, отколкото да победя с подобни средства! И това го казвам напълно сериозно!
Благодаря ти с прегръдка. -
Георги, този демон.. си е истинска заплаха 🤣 като филм на ужасите. Харесват ми такива истории.
Няма да гласувам, защото виждам, че не искаш да се състезаваш. И аз не бих. Аз винаги съм била само гласуваща, и за нас гласуващите не е интересно вече. Хубав ли е разказът? Хубав е. И да спечели и да не спечели, и да се състезава, и да не се.. все еднакво е хубав.
Иначе моето мнение е, че би било много по-честно предизвикателствата да са анонимни и да има контрол над гласуващите.
Поздрав. -
Благодаря. Приемам думите ти като комплимент, но не съм си променил мнението.
Ще съм благодарен още повече, ако го видя извън предизвикателството. -
Смятам, че разказат трябва да остане. Затова засега няма да го извадя. Но, ако до обяд авторът все още иска да бъде свален, ще уважа решението му
-
Първо искам да благодаря на всички гласували за моята творба, а след това, и да им се извиня, защото изваждам творбата от предизвикателството.
Вчера обявиха нещо и днес го изпълнявам.
В обяснителен режим няма да изпада, или да отговарям на провокации. Ако някой има нещо да пита, да ме търси на лични, ще му отговаря там.
А сега е време да уведомя модератора за решението си. -
Димитър, много оригинален коментар! Пасна на творбата, като гилотина на шия...
Много ми хареса!
Каролина, само ти се струва, че е зловещо. Малко черен хумор.
Благодаря ви. -
Ах, "тази"... Ах тя... Доста зловещичко… Хареса ми! Успех!
-
Хареса ми, Жоро! Припомня старите исконни семейни ценности
-
Традициите не са това, което бяха.
Благодаря за коментара, Довереница, както и за подкрепата. -
Егати традицията... Успех!
-
Росилина, браво, само така! И когато четеш, пак с маска и ръкавици, че нали знаеш, и телефоните и прочие хващат вируси...
Благодаря ти, тук вече ме усмихна. -
Чакам с нетърпение, Георги! И със задоволство потривам ръце...с дезинкфектизиращ гел.
-
Страхотно оригинален коментар, Росилина. Много, много ми хареса!
Много тънък хумор, но пък точно той ми напомни за един мой разказ за сериен убиец, които върлува в сайтовете, и естествено, се оказва и в такъв, посветен на личното авторско творчество.
До няколко дни, обещавам, ще го пусна и тук.
Благодаря от сърце за това включване! -
Четох с интерес и се насладих на повествованието! Успех! Пък ако се наложи, използвай онази в ъгъла...да си разчистиш конкуренцията
-
Просто изброените типове от теб ги няма тук, Ирина. Затова са във Фантастика и фентъзи.
А в жанра хорър съм прочел стотици книги.
Айде, от мен да мине, ако наистина толкова ти е харесал този разказ, ще намериш и следните творби в творчеството ми.
В бърлогата на серийния убиец
Всяко лято се влюбвам отново
И началните части на един роман, смес от хорър и фентъзи
Завръщането на злите древни
Скоро мисля да почна да пускам и нови негови части.
Успех. -
Ами и към фантастика не ми е. Все едно "Мизъри" и "Долорес Клейборн" да са в този жанр. Само хорър, психо, знам ли... И аз го харесвам
-
Ама си ми сладурка, Иринче.
За по-често, няма да стане, имам прекалено много творби от други жанрове, а с една публикаци на ден...
Примерно, досега съм пуснал само една приказка, с ми се ще и тук да наваксам, имам, абе вече ти е ясно.
Защо фентъзи ли?
Елементарно, Уотсън, просто фентъзито и фантастиката тук са под един калпак и искаш, не искаш, няма избор.
Това е.
Благодаря ти отново.
ПП
И все пак ще бъда напълно честен - преди над 20 години прочетох няколко мои разказа на приятели, почитатели на този жанр. Всички после сънуваха кошмари от тях... Оттогава избягвам да пиша такива творби, а да публикувам...
Повярвай, имам неща, пред които този е приказка за лека нощ!... -
Публикувай по-често от тях
Защо фентъзи, впрочем? Извинявам се, че питам. -
Да, опасни са. Благодаря ти от сърце.
-
Благодаря за високата оценка, Силвия.
Подобен коментар е комплимент за всеки автор. -
Демоните от миналото, настигат настоящето и се готвят да атакуват и бъдещето. Някой трябва да прекъсне този устрем на злото, някой, или нещо дето е толкова добро, че не може да се победи.
Иначе докато четях, усетих покосяване от удара и сякаш бях там. Много интересно се е получило, желая ти успех! -
Емиле, радвам се, че си прочел с интерес.
Ирина, този жанр ми е много любим. И имам не една творба от него, но просто мнооого рядко публикувам от тях.
Мариана, демонът вече е част от лирическия, както е видно. Просто е завладял душата му и тук темата е засегната от различен ъгъл - злото няма как да се бори само със себе си, просто чака...
Сю, тази творба е пускана още два пъти (но не тук, тъй че правилата са спазени). Първият път я пуснах заради теб, ако се сещаш - написа коментар под друга творба, че ти липсва кръв в нея, та ти обещах да компенсирам това с друга творба. Когато тогава прочете написа, че ще внимаваш друг път, какво си пожелаваш.
Мили спомени.
А иначе оня ден пуснах нещо в еротични тук, но се съмнявам и то да ти е по вкуса, защото го направих повече за шегата. Мястото му определено не е за там.
Благодаря от сърце за коментарите. -
Почти ми предизвика рефлукс, бе Жорка. Което си е комплимент, предвид творбата. Като видях 18+, грешно предположих, че е моят любим жанр, нооо... беше образно, въздействащо на макс.
-
Олеле!
Чакай да се освестя, че мисълта ми се скри под масата!
Успех и от мен, Георги!🙂 -
Интересно ми беше да прочета! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поне се получиха и тук, и там интересни ситуации.