Тази, която стоеше в ъгъла

Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.

 Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.

 Майка си не помнеше, защото още при неговото раждане, сърцето и не бе издържало, и ги остави завинаги двамата. Него и баща му.

 Но тя никога нямаше да го предаде...

 Тя беше частица и център на къщата, а това, че стоеше винаги в ъгъла, не нарушаваше тази истина.

 Още от малък забеляза, че май никой, освен него, не я виждаше​... По-късно разбра, че е грешка, но дотогава смяташе, че това е личната му тайна, и се гордееше с нея... 

 Нито гостите на баща му, нито неговите приятели, докато... Тогава беше на 8 години се случи онова...

 Той затвори очи, усмихна се, и се завърна за пореден път в спомените си.

 Спеше в детската си стая, когато чу поредния пиянски скандал откъм кухнята... Там баща му играеше на комар с трима негови авери, както ги наричаше. Принципно отдавна това не му правеше впечатление, но сега нещо го накара да стане, да се промъкне тихо, леко да отвори вратата и да погледне...

 В този миг един от онези хвърли картите, изпсува грозно, и удари неговия баща. Тогава стана чудото - Незнайно как тя се озова в ръцете му... Това, което последва бе нещо, което щеше да помни до последният си дъх... Баща му се огледа диво, а после яростно замахна и острието на брадвата направо мина през шията на ударилия го, сякаш там нямаше нищо... Главата фръкна и по някаква игра на случайността, при приземяването си, се търкулна няколко пъти, оставяйки кървава диря по своя път и се спря само на няколко сантиметра от краката му. Още помнеше, сякаш бе вчера, как очите и се завъртяха няколко пъти лудо, после тя сякаш му се озъби, езикът се показа, увисна между побелелите устни й, все едно разбирайки в този момент, че вече е мъртва, замръзна.

 Когато погледа му се отклони от нея, касапницата тъкмо бе в разгара си... На масата самотно се търкаляше една ръка, а собственикът й пищрше, и с другата напразно се мъчеше да спре кръвотечението. На пода до обезглавеното тяло, имаше още един труп, разсечен на две, а едноръкия застана на колене пред баща му, и започна да го умолява, да го пощади...

 Думите му бяха посрещнати от грозен смях, след който последва ритник в челюстта, после неговият родител вдигна брадвата и я заби в стомаха му... Когато я извади от там, по нея висяха черва, като коледна украса от гирлянди по коледната елха...

 В този миг той припадна.

 Събуди го силна болка, придружена със злокобно звънене в черепа му. Над него се бе надвесил баща му и в този миг замахваше за поредният шамар. Въпреки, че виждаше, че той е излязъл от безсъзнанието си, го удари още няколко пъти, и то всеки път по-силно и жестоко...

 Когато вече си мислеше, че той ще го убие, изведнъж една озъбена усмивка разсече като с нож покритото със съсиреци лице.

- Видя всичко, синко. Сега и ще разбереш, защото е време вече - започна да говори със скърцащ и чужд глас баща му - Тази брадва я имаме от над 200 години... Как, кога и защо е попаднала при нас, вече е забравено, но ще ти разкажа каквото знам! Тя е пазачът на семейството ни, и ако не беше тя, сега щях да съм труп, както и ти... Друго може и да не знам, но едно е сигурно! Всеки мъж от това семейство е бил спасяван от нея по няколко пъти през живота си.

 После му разясни да​ не се тревожи (сутринта от телата нямало да има и следа и никой, никога нямало да разбере, какво се е случило с бившите му авери... Същото нещо се било случвало много пъти, така че и сега нямало да има проблем).

 Думите на баща му се сбъднаха.

 Оттогава минаха много години, но преди 3, старецът​, полудял от алкохола взе нож и го нападна. В този миг брадвата се озова в ръцете му и той разбра, че изборът вече е направен... Тогава тя го спаси за първи път, а стария пън го писаха безследно изчезнал. Естествено, имаше разследване, подозрения, но всичко остана назад, във времето.

 Обаче имаше дълг към нея - Нещо му подсказваше, че трябва вече да си намери жена, за да създаде потомство. Някой трябваше да продължи традицията...

 От проучванията си на родовата история знаеше, че синът му щеше да израсне сирак, но за това не му дремеше... Нали и той имаше същата съдба, както и тези преди него...

 Само едно нещо искаше повече от това да има син - Надяваше се, че няма да се наложи много да чака до следващия път, когато тя щеше отново да му спаси живота...

15.12.2014.

Георги Каменов