15.10.2005 г., 19:43

Тази нощ...

1.6K 0 4
3 мин за четене
  Поисках да избягам. За първи път от двадесет години. Тогава от баща ми. А сега…..от него. Защо ли? Скарахме се. Ей така, без конкретна причина. Най-лошият вид кавга. Резултат от затрупани, не, направо погребани, стъпкани и забравени претенции. Оставаш без отговор, дори да попиташ къде си сбъркал.

  Затова си съблякох пижамата, нахлузих вчерашните дрехи, грабнах си чантата, малко пари, погалих кучето, и тихо затворих вратата. Макар, че исках да я тръшна с всички сили. Да събудя целия вход, да ме спре някой съсед и да ме попита „Какво се е случило”, а аз да му поплача на рамото…..

  Паля колата и тръгвам нанякъде. Купувам си приспивателно и вода. И мисля. Продължавам да не вярвам, че и на нас се случи. И все пак съм навън, посред нощ, сама, в раздрънканото Тико, пред един хотел, в който няма места.

  По-натам – не знам. Засега. Да спя ли в колата? Нне, не ми стиска. Отварям прозореца. Боже, каква тишина. Главата ми е празна. Всички светофари мигат на жълто. Колко да чакам? Той дали спи? Оставих му бележка. Важно е да я прочете преди да съм се върнала. Че къде ще ходя. Я да се прибирам. Ще се изкъпя с гореща вода, ще пия едно мляко, ще почета, и може би ще се унеса. Да, така ще направя. Няма да го будя.

  Пътуването из града нощем е много отрезвяващо. Особено кръстовищата. Никой не ти казва дали си с предимство. Трябва да се оглеждаш и да преценяваш сам. Стигнах невредима. Колата е невредима. Паркирана на сигурно. Никой не краде в нашия квартал. Не и когато паркирам на обичайното си място. А моето си стои празно. Като главата ми. Там няма нищо за грабене. В колата, де.

  Асансьорът си е на първия етаж, където го оставих. Никой не е разбрал, че ме няма. Кучето сумти иззад вратата. През шпионката струи светлина. Събудил се е. Отключвам и влизам, а той стои пред мен с изписан въпрос на лицето. Облечен като за работа.

- Какво беше това?
- Кое?, питам
- Това.
- Ми, нищо, не можах да заспя, бях до аптеката. А ти, защо си станал?
- Защото….
- Къде отиваш?
- Навън. Може да разходя кучето.
- Защо не вземеш мен вместо кучето?
- Защото не искам.
- А ако аз пожелая да дойда с теб?
- Ела….
  Мълчание. Стоим пред вратата. Поглеждам към масата в кухнята. Бележката е отворена.
- Нямаше места в хотела….смотолевям.
- Какъв хотел?
- Онзи, нали го знаеш.
- Ти си имаш легло! Тук!
- Но ти каза, че не можеш да спиш до мен.
- Не е вярно!
- Забравяш. Това бяха думите ти…
- Чакай, аз вече много нощи не спя…..
- Именно, преча ти…
- Не, аз ти преча…
- Не е вярно, не е вярно…. Трябва да решиш какво искаш.
- Решил съм отдавна. Ела да си легнеш.
- А ти? Без теб няма да заспя…
- И аз без теб няма…..

  Запушен нос. Подути очи. Големи ръце около мен. Падат всички сълзи. Пак мълчим.

- Хайде, нали си взела хапче. Даже ще сънуваш.
- Не искам сънища. Само ако си до мен.
- Идвам, само да се измия.

  Лежим в тъмното, обърнати един към друг. За първи път от няколко месеца. Не пускам ръката му. Той не пуска косата ми. Така се събудихме на сутринта. Нищо не се е случило. Нищо сериозно. Всичко е както си беше. Освен единият бял косъм в повече. Ще се боядисам още утре. Но преди това ще му кажа довиждане. На косъма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...