Тези, които живеят на улицата
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина го направи. Скрит зад анонимния си псевдоним, Скромният, той искрено се зарадва, когато видя, че творбите му се четяха доста над средното ниво. Постепенно в него дойде отнякъде и самочувствието, и той сам започна да се смята за поет, при това, с главно П.
И накрая логичното се случи.
- Съжалявам, приятел - скелетоподробният издател го изгледа с хладен поглед - Не е толкова зле... Любовната лирика е най-силната ти страна, но... Пазара е малък, а честно казано и нивото ти не е такова, че да имаш шанс за пробив - казвайки това, сякаш се отдръсти. Така Пешо Хамстера разбра, че му липсва оригиналност, метафоричността му куца сериозно, а тематично върти само няколко неща, но в много варианти, както и още много все в същия дух. Накрая издателят твърдо отсече - Нали знаеш, че от всяко дърво свирка не става...
Преглъщайки всичко, което искаше да излее, Пешо стана от стола, но очите му светеха диво и фанатично. Щеше да докаже, както на него, така и на целия свят, че той е истински Поет и Творец. Клепара явно нищо не вдяваше от поезия, а идването му тук се оказа само губене на време!
Апартаментите в неговия западнал град и без това бяха евтини, но той продаде своят направо на безценица... Но търсене почти нямаше, а малкото потенциални купувачи, осъзнавайки силата на своята позиция, бяха безкрайно претенциозни. Пък и парите му трябваха супер спешно...
20 000 лева веднага инвестира в своята първа книга с любовна лирика, а с останалите 2 бона в джоба напусна работата си, нае квартира и зачака неизбежния фурор, готов да се къпе в топлите ласки на славата.
След 6 месеца
- Добре, че е лято - прошепна сам на себе си Пешо Хамстера, мъкнейки поредния кашон под старото стълбище, превърнало се в негов дом. Усещаше как Музата пулсира диво в него и затова още с пристигането си, скъса акуратно кашона по ръбовете, и започна да пише върху така получените листове.
И когато живееше добре не беше общителен, но сега се бе преобразил направо в отшелник. Гледаше презрително другите клошари с мисълта, че те са пропаднали заради проблеми с алкохола, наркотиците, комар, или нещо подобно, докато той се бе жертвал в името на една Мечта и Изкуството. Те също не го закачаха.
Знаеше, че сборището им е по пътя към централното градско гробище, и затова старателно избягваше този район, но накрая зимата и самотата го победиха.
Когато се озова в главната им база, гледката направо го шокира. Навсякъде около него имаше кашони, кашони и листове от такива, а върху тях... картини, схеми, много формули, но когато съзря и статуите от хартия, а на някои листове схвана, че са писани стихове, сърцето му просто не издържа...
Три дни по-късно тези, които живееха на улицата, изпратиха Пешо Хамстера по неговия последен път. Поне гробището не беше далече - а там, наблизо, където свършват надеждите и умират илюзиите...
02.12.2017
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Довереница.
-
Харесах; Успех!
-
Разказът 100% е по темата, а прякорът е отпреди да пропише, да не говорим, че поетите също са хора и нищо човешко не им е чуждо. А иначе си се докоснала до сърцето на творбата, Нина.
Благодаря за чудесния коментар. -
Не знам дали разказът е "майсторски", не съм много сигурна дали е по темата, не ми хареса, че героят има прякор, мисля, че пишещите добра любовна лирика не им лепват прякор - но за мен краят беше неочакван ( смъртта на лирическия), прозрението, че изкуството вече е непотребно с тая смърт като че ли става още по-натрапчиво - ето това много ми хареса, както и лаконичният изказ, краткият текст. Поздравления, хареса ми без онези малки нещица, успех!
-
Благодаря за тази положителна оценка, Сър Димитри.
-
...има история, развръзка, поука. Браво!
-
Ми, хора без работа, Надежда, само щуротии им в главата, та от там и лаф-мохабета.
Росилина, перцата може, но не и крилата.
Благодаря ви, момичета. -
Успех! Странно, не се натъжих, онемях! Това ми подкастри перцата, но има защо.
-
Глас и пожелание за успех, Гош! П. П. Нещо его, гледам се дискутира...
Тази твоя творба е точно по темата. -
Благодаря за този нетрадиционен, но много дълбоко проникващ коментар, Дон Бъч!
А щастливият финал... просто ми се ще ей така, чисто човешки, да е по-често срещан в живота... -
Мисля, че в разказа има две неща, които са по-важни от авторовото отношение към героя. И тъкмо тези неща правят от този текст хубава проза, поне за нашите тукашни аматьорски стандарти. Едното е, че е правдив и истинен. Второто е, че има закономерен финал. Мрачен, но изведен закономерно. Хепи-ендите не са чак толкова лошо нещо, но има случаи, когато задължително трябва да се отклонят. И тук е така. Според мен самата повествователна логика го налага.
Иначе, какъв е ракурсът към главния герой според мен е второстепенен въпрос. -
И все пак, и въпреки всичко, ако не се рискува животът е скучен, и прекалено често, сив...
Благодаря, Ангелче, за силното включване по темата! -
Благодаря.
-
Естествено, че ще се съгласиш с мен. Аз съм дама и ще отстъпиш. Шегувам се. И аз скучая малко и затова се впуснах в може би излишни обяснения.
Благодаря за търпението.
Хубав ден и на теб! -
Да се съгласявам, или да не се съгласявам с теб?
Усмихна ме. Различните гледни точки само обогатяват една творба! А когато авторът тръгне да разказва, какво е искал да каже, или почне да обяснява защо неговата позиция е правилната... често става смешен...
Подобно нещо правя само, когато в даден коментар открия обида, или възникне огромно недоразумение. В случая такова няма.
Прочитът ти е правилен за теб. Точка.
Дори не трябваше да споделям, че ми е тъжно за лирическия,защото нямах повод да влизам в режим на обяснения, но пък скучая леко и от там правя глупости...
Пожелавам ти хубав и усмихнат ден.
Благодаря ти отново. -
Георги, моите и твоите представи за добре написан разказ са различни. Според мен, винаги си личи отношението на автора, но когато е ненатрапчиво /както при теб/ - разказът е майсторски. Ако беше написал направо, че твоят герой е постъпил глупаво, воден от егото и самочувствието си нямаше да ми въздейства така както намека с прякора му Хамстера, за неговите диви и фанатични очи, за презрението му към другите клошари и т.н. Интересно си го написал.
Сигурно пак няма да си съгласен с мен, но това няма голямо значение. Важен е крайният резултат, а той е един хубав разказ. -
Катя, в добре написания разказ принципно не трябва да личи личното отношение между автор, лирически герой/герои. Той е път, който читателите извървяват и в чиито край дават своята оценка без помощни средства и напътствия.
Това се отнася за добре написаните разкази. За своя не мога да твърдя това, но в едно нещо много грешиш. Всъщност ми е тъжно за него.
Но уважавам мнението ти и дори се радвам, че творбата ражда и такива асоциации. Това означава, че донякъде съм си свършил работата.
Благодаря от сърце за интересния коментар! -
Здравей, Георги! Интересно написан разказ. Историята е тъжна, но се усеща лек хумор и дори ирония към твоя герой. Май не му съчувстваш много. Както и да е. Хареса ми.
-
Има го и това, Мариана. И често се случва...
Благодаря за чудесния коментар. -
Какво да ти кажа, Розали, освен, че е ясно, че до това положение се стига по много причини. В историята ми, въпреки трагичния финал, пътят до него на лирическия е бих казал, дори романтичен... А иначе, обикновено, до там се стига след лични трагедии, пристрастяване към определени пороци, лош късмет... Причини, много, а следствието, натъжава и задава въпроси...
Благодаря ти за този стойностен коментар!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
