Тези, които живеят на улицата
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина го направи. Скрит зад анонимния си псевдоним, Скромният, той искрено се зарадва, когато видя, че творбите му се четяха доста над средното ниво. Постепенно в него дойде отнякъде и самочувствието, и той сам започна да се смята за поет, при това, с главно П.
И накрая логичното се случи.
- Съжалявам, приятел - скелетоподробният издател го изгледа с хладен поглед - Не е толкова зле... Любовната лирика е най-силната ти страна, но... Пазара е малък, а честно казано и нивото ти не е такова, че да имаш шанс за пробив - казвайки това, сякаш се отдръсти. Така Пешо Хамстера разбра, че му липсва оригиналност, метафоричността му куца сериозно, а тематично върти само няколко неща, но в много варианти, както и още много все в същия дух. Накрая издателят твърдо отсече - Нали знаеш, че от всяко дърво свирка не става...
Преглъщайки всичко, което искаше да излее, Пешо стана от стола, но очите му светеха диво и фанатично. Щеше да докаже, както на него, така и на целия свят, че той е истински Поет и Творец. Клепара явно нищо не вдяваше от поезия, а идването му тук се оказа само губене на време!
Апартаментите в неговия западнал град и без това бяха евтини, но той продаде своят направо на безценица... Но търсене почти нямаше, а малкото потенциални купувачи, осъзнавайки силата на своята позиция, бяха безкрайно претенциозни. Пък и парите му трябваха супер спешно...
20 000 лева веднага инвестира в своята първа книга с любовна лирика, а с останалите 2 бона в джоба напусна работата си, нае квартира и зачака неизбежния фурор, готов да се къпе в топлите ласки на славата.
След 6 месеца
- Добре, че е лято - прошепна сам на себе си Пешо Хамстера, мъкнейки поредния кашон под старото стълбище, превърнало се в негов дом. Усещаше как Музата пулсира диво в него и затова още с пристигането си, скъса акуратно кашона по ръбовете, и започна да пише върху така получените листове.
И когато живееше добре не беше общителен, но сега се бе преобразил направо в отшелник. Гледаше презрително другите клошари с мисълта, че те са пропаднали заради проблеми с алкохола, наркотиците, комар, или нещо подобно, докато той се бе жертвал в името на една Мечта и Изкуството. Те също не го закачаха.
Знаеше, че сборището им е по пътя към централното градско гробище, и затова старателно избягваше този район, но накрая зимата и самотата го победиха.
Когато се озова в главната им база, гледката направо го шокира. Навсякъде около него имаше кашони, кашони и листове от такива, а върху тях... картини, схеми, много формули, но когато съзря и статуите от хартия, а на някои листове схвана, че са писани стихове, сърцето му просто не издържа...
Три дни по-късно тези, които живееха на улицата, изпратиха Пешо Хамстера по неговия последен път. Поне гробището не беше далече - а там, наблизо, където свършват надеждите и умират илюзиите...
02.12.2017
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
