ioana_mishel (Михаела Михайлова)
15 48
31.03.2006 г., 19:52 ч.

"ти ни трябваш и днес,Апостоле" 

  Проза
4133 0 4
2 мин за четене
        След като вдигна ръка за поздрав на съседа си Йордан Кючукът,дядо Иван-човек едър,около седемдесетгодишен,с побеляла от житейските несгоди коса,се отправи към Добри Кирков.Той бе около шестдесет и пет годишен и пълна противоположност на дядо Иван.
-На къде така си се запътил,дядо Иване?
-На нивата отивам,Добри.Нали знаеш,работа ме чака?!
        В този момент от училище се прибираха Пенка и Иванка.Ученички в пети клас,израстнали в недотам патриархални семейства,коментираха:
-Хареса ли ти урока,Пенке?-рече Иванка с иронично изражение.
-Този за Левски ли?Не.Мама казва,че той не е герой,а негодник.
-И тате така ми каза-рече Иванка.
       Дочули тези думи,дядо Иван и Добри,се спогледаха с изкривени от смут,лица.
-Чу ли,Добри?Чу ли?Светотатство!
-Такива са днешните деца,дядо Иване.Такива...Не знаят нашата история...Не са научени да различават фактите от думите на мама и тате.
-Левски...Светило е той,светилото на нашия род български и велик...Сила,мъжество,безстрашие е Дякона,Добри,велик човек е той!
        И вдигайки ръце,сякаш при молебен към небето,дядо Иван каза:
-Ти ни трябваш и днес, Апостоле!Ти,за да възродиш огъня от пепелта в сърцата ни.Да покажеш верния път на душите ни.Да възпита личността ти нашите деца.Да ги научиш да обичат Родината така,както ти си я обичал,Апостоле!Да я обичат тъй,че да са готови за нея да умрат...Тъй както ти умря за нейната свобода,Дяконе!Умря,ама пак си жив...Жив си,ето тук-рече дадо Иван,тупайки сърцето си.
-Тъй е,дядо Ваньо,тъй е...Трябва тук да дойде да ни поотърси малко от тая кал,дето сме с нея посипани,та да се осъзнаем...Да видим в какво сме се превърнали днеска,дядо!
-Трябва,Добри,трябва някой да разкаже на тия деца за Васил Иванов Кунчев-Левски.Колко велик е той и смел...

                                                                     ***

           Така на следващия ден,докато работеше в градината,дядо Иван видя отново Пенка и Иванка от училище да се връщат.
           Спря ги и рече:
-Как мина днес в училище,девойки?Какво ви предава другарката?
-За Левски ни разказва,дядо Иване.За тоз...негодник-рече Иванка...
-Не,Иванке,не...Левски е светец,чедо.Светец е той,Пенке!
           И така дядо Иван-родолюбец неподправен,заразказва:
-Малкият Васил бил седмото дете в семейството на Гина Кунчева...

                                                               ***

           След десет години близо,дадо Ваньо се спомина,но остави свои последователи-родолюбци...

                                                              ***

           Децата се прибраха от училище по пладне.
-Как мина днес в училище,баби?-попита баба Иванка,внук си,Петърчо.
-Какво ви разказа другарката,Марийке?-попита баба Пенка.
-За Левски...тоз предадел неверен-надпреварваха се да отговорят Петърчо и Марийка.
          Тогава,спомнила си случката отпреди четиридесет години,баба Пенка рече:
-Не,баби,не...Левски е светец,чедо.Велик българин и патриот.Светило за нашия род,Марийке.
         И заразказва на двете деца:
-Малкият Васил бил седмото дете в семейството на Гина Кунчева...

                                                              ***

            Така дядо Иван се сля с небитието по-спокоен и удовлетворен,защото бе добавил в списъка на родолюбците още две души...

© Михаела Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??