Денят започна както винаги. След като се събуди, той остана да лежи още известно време в леглото, в едно странно, мързеливо състояние, без да си отваря очите. Не се чувстваше напълно отпочинал. Остатъците от умората бяха покрили мислите му като паяжина. Може би това се дължеше на факта, че беше легнал твърде късно през нощта.
Но не можеше вечно да се излежава. Тънките снопове светлина, които се процеждаха през прозореца, като че ли го караха по-бързо да се доразсъни и да стане. Направи си огромна чаша със силно кафе, в което не сложи никаква захар и след като го изпи на един дъх, се гмурна в дълбокия и непредсказуем водовъртеж на поредният ден. Ден като всички останали.
Но той се лъжеше – този ден съвсем не бе както всички други досега. И го установи почти веднага, след като се опита да се слее с тълпата отвън, да осъществи контакт с това множество, което се мъчеше да оцелее и да се пребори за своето място под слънцето. Сред тази бушуваща тълпа той направи опит да открие точно определе ...