Определенията за "истинския мъж"  срещнах в НЕТА и ме провокираха

Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.

Истинската жена не търси любимата си блузка в разхвърляния си гардероб... при нея всичко е подредено... и няма значение какво ще облече... на нея всичко и стои добре... няма време да се облича и да се съблича... важното е да изглежда по-секси за да привлече погледа не само на един... усещането, че я гледат е уникално... чувства се желана и недостижима...ч увства се лека, ефирна с уникална походка в която само звука от токчетата и се усилва...

Истинският мъж...п ърво навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.

Истинската жена не се обсебва... тя обсебва... кара те да потръпнеш... с един поглед... повдига егото ти... с една усмивка... и вече си пленник... тя не иска твоите светове... тя създава свои... попаднеш ли в нейния рай... в нейната приказка... ти си щастлив, че си част от от секундите и...

След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.

Истинската жена не е боса... има уникални обувки... става облича се пред очите ти с финес, който искаш да виждаш цял живот... да се облича и съблича пред теб... първо обувките... после прашките, които уж се закачат на токчетата... подскача от крак на крак с такава грация... че мислиш веднага да я върнеш в леглото, а тя се усмихва с очи и леко поклаща показалеца си в отрицание... и тази целувка на излизане с която те прави готов... и същевременно слаб да я спреш... изпълва съзнанието ти през оставащото ти време без нея...

Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.

Истинската жена не ти звъни, не ти досажда, не яде торти,  взима малко с края на с показалеца си и го облизва със страст, която искаш да почувстваш... и няма никакво намерение да остава... животът е пред нея... има сто неща за вършене... ти просто си поредния и ангажимент... или неизживяна тръпка... тя е на педал... животът и е кратък... бърза да е щастлива... а ти я догонваш с хавлия на кръста и с молещ глас или жест... искаш да ти звънне ако може...

Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.

Истинската жена няма име и нищо не иска... влиза в живота ти разчиства сърцето ти с устни...изхвърля всичките ти спомени в коша за боклук... настанява се удобно в душата ти...пие със неутолима жажда страстта ти и усещаш, колко много си слаб... и че не можеш нищо да направиш за да я задържиш... започваш да се съмняваш в перфектността си и мисълта, че в следващия момент може да е с друг със същата повтаряща се и изгаряща страст бавно, но сигурно те убива...

Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.

Истинската жена не изпълнява желания... отива там където тя иска, без да те пита, ти просто тръгваш само и само да си с нея... сяда на бара с грация повдига роклята си така че да видиш дължината на любимото ти краче... и си поръчва напитка, за която дори не си чувал... близва с края на езика си от нея и леко отпива с такава наслада, че всяко желание за пиене и танцуване мигновено ти се изпарява... искаш само... с нея... и то колкото се може по скоро... и докато тя си пие напитката с наслада... ти започваш да се нервничиш, че времето да сте заедно е твърде малко за да и се насладиш...

Истинският мъж ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.

Истинската жена няма да те пита за нищо... без думи ще влиза и излиза от живота ти с такава скорост, че ще искаш и ще молиш бога да спре времето за да си с нея... светът за теб ще е свършен... нямаш вече приятели... защото всеки ще я гледа с жадни за любов очи и ще се залива от смях, когато общува с нея, ще започне да и говори неща, които никак не са ти приятни, а ти от страни ще си мислиш, колко много я Обичаш и че тя е всичко което искаш... че тя е дъхът ти...

Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас.

Истинската жена никога няма да заплаче пред теб, влажния и поглед само ще те подлуди, тя ще ти завърти гръб и ще се изпари от очите ти с такава бързина, че само звукът на токчетата и по теракота в коридора ще отекне в ушите ти така, че да те стряска до болка... в нощите ти без нея... нощи в които вече ще си сам, дори до теб да лежи друга, и когато любиш няма да е същото пак ще искаш и желаеш... нея - перфектната...

 Защото в момента, в който тя дойде, Той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.

Истинската жена не я интересуват имена... или с колко жени си бил и колко см е достойнството ти... нито капацитета на възможностите ти... за нея е важно усещането и на ръцете ти, устните ти, думите в ухото и, че е част от живота ти завинаги... а в момента, в който чуеш името си по време интимността ви... ще ти се ще да останеш в нея завинаги...

В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.

В сблъсъка с истинската жена израстваш като мъж, както в преносния така и в действителния смисъл... виждаш всички стълби на изкачване... постигаш всичко само с една нейна дума... пътят ти е отъпкан и по него вървиш без да се одраскаш... приемаш всичко като подарък и даденост с една единствена мисъл, че това което си дал е прашинка в сравнение с това, което си получил... от Нея... и колко много си признателен за всичкото и Цяло... за миговете ти с нея... за набръчканите нослета на децата Ви... за торбичките под очите и, от безсънните и нощи с теб, които така умело прикрива с грим, и който всъщност са чарът и, и карат погледа и да изглежда по дълбок за да ти се иска да потънеш в него докато я любиш...

Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.

Истинската жена си тръгва от живота ти изведнъж... без думи, без обяснения, без поглед назад...  Край и точка... остава те да гледаш с недоумение... та нали снощи всичко беше наред... после оставаш сам... с чаша алкохол в ръката ти... вече си никой... не си перфектен... няма ги приятелите... къщата... колата... дори и набръчканите нослета на децата Ви... нищо и никой вече нямат значение... и следват нощи... в които ще я търсиш и викаш със слабините си... и не само... и сутрин, когато си взимаш душ... ще усещаш аромата и... и ще се чувстваш толкова силен... само и единствено за нея... и в момента в който спреш водата... ентусиазмът ти в мигом ще се изпари... и само мъката на празните ти ръце ще реже с нож душата ти... и ще чуеш пак онзи звук на токчетата от обувките и... когато си тръгваше... отекващ до болка в мозъка ти... чук... чук... чук...д ори и на улицата ще се обръщаш, посока познатия звук и с болка ще откриваш че не е ТЯ... чук... чук... чук... остава в теб до края... макар и Жив...

ТОЙ - NE TA ;  ТЯ - АННА МАРИ