29.03.2022 г., 20:19

Топката

607 1 0
1 мин за четене

Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направена от хартия и облепена с тиксо. В първия момент, инстинктивно, понечвам да я ритна като в доброто старо време, когато играех защитник в квартала. После се навеждам и я вземам без да кажа нищо. След часа ме настига малка делегация. Спират ме и главният преговарящ ме пита с чувство на вина в гласа и умоляващ поглед: 
- Може ли да ни върнете топката? 
Някак изведнъж се усещам готов за преговори: 
- Ако ми отговорите на един въпрос. Искам да разбера дали сте внимавали преди малко. - поставям на масата за преговори своето условие. 
Членовете на делегацията преговарящи се споглеждат и отговарят в хор: 
- Става. 
Бързам за следващия час и нямам време. Затова питам: 
- Кой балкански народ пада последен под властта на османците? 
Главният преговарящ се усмихва самодоволно като играч в "Стани богат", на когото се е паднал лесен въпрос за 10 000 лв. 
- Албанците на Скендербег. - отговаря веднага. 
Доволен съм. Връщам им топката и си продължавам. 
- Ще ни изтропате ли на класната? - е последният въпрос, който ми задават, подтичвайки след мен като телевизионни репортери. Отговарям: 
- Ще си помисля. Не обещавам нищо.
В Голямото междучасие ги виждам отново. Играят на някаква своя игра. Тичат, гонят главния преговарящ от преди малко, който с едната си ръка стиска малката хартиена топка, а с другата парче пица. 
Щастливи са, аз също.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...