Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, разходите също. Парите трудно стигаха и за да се сдобият с някаква придобивка, трябваше да се лишават от нещо. Годините минаваха бързо. И Петя, и Румен мислеха, че всичко се въртеше в един омагьосан кръг, в който всичко така беше изчислено, доходите да стигат колкото за живот без глад.
Семейството живееше в къща. Сградата беше стара, но с голям двор. Имаше кладенец и две малки постройки за сушина. В годините, Румен, в свободното си време, малко по малко бе оформил двора така, че да има място и за овощни дръвчета и за зеленчуци. Бяха останали няколко квадратни метра свободни, в които Петя гледаше своите цветя. Когато съседи и приятели идваха на гости, те се възхищаваха на красивите рози, на хризантемите и карамфили, а стопанката на дома, винаги им даваше по букет на изпращане. 
Недоимъка, факта, че на Емилия и предстоеше да следва и куража, който им даваха хората, бяха основните причини, семейството да реши да направи така, че от хоби и приятно занимание, да превърнат цветята в допълнителен доход. 
Румен изчисти голяма част от земята, на която отглеждаха зеленчуци. Разби пръстта, подготви я за засаждане на цветята. Оформи градинката заедно със своята съпруга. Засадиха луковичките с голямо желание и обич. Поливаха ги и се грижеха за тях. Когато първите стръкчета бяха пораснали, двамата изчистваха бурена, който вървеше редом до благородните растения. И както при повечето семейства, така и при цветята, прекалената топлина и близост водеше до задушаване. Някои не успяха да разцъфтят. Други останаха малки и слаби. Петя и Румен често имаха несъгласия помежду си и решиха да разделят свободното пространство в двора на две. И всеки един да си гледа своите цветя. Като се върнеха от работа, първото нещо, което правеха бе да слязат в градинките си. Чистеха, поливаха. Всеки, своята част. Радваха се на това, че можеха да наблюдават, как растат цветята и бяха доволни от крайните резултати.
Беше събота. Слънцето се бе показало рано и закачаше усмивките по лицата на все още сънените хора. В близко село, събота бе пазарен ден. Петя и Румен почиваха и решиха да изкарат своята продукция на пазара. Слагаха в малки саксийки различните видове цветя и ги товареха в колата. Подреждаха ги в различни щайги. Едните на Петя, другите на Румен. Напръскаха ги с вода, за да останат свежи по-дълго. Петя се обърна към дъщеря си и каза:
-Еми, ние с татко ти отиваме на пазар в Лешниково. Не знам, кога ще си дойдем, внимавай и се пази!
Емилия се усмихна, погледна към останалите цветя в градината и отговори:
-Добре, мамо. Много са красиви.
Румен завъртя ключа на колата, двигателят заработи и тръгнаха.
Лешниково бе село, на около десет километра от града. Имаше около петстотин жители. В пазарният ден, хората използваха хубавото време не само за да си купят нещо, но и да се видят и да поприказват. Когато Петя и Румен пристигнаха, на мястото, където се търгуваше се бяха събрали доста хора. Мъжът разтовари цветята и заедно със съпругата си ги подредиха на земята. Всеки от бях си беше обособил местенце, на което си бе направил своята сергия. Застанаха зад цветята и чакаха купувачите да избират от красивата стока.
Хората вървяха, спираха се пред продавачите, оглеждаха. И на Петя, и на Румен, саксийките с цветя бяха много хубави. Личеше си, колко топлина и любов бяха вложили поотделно за да отгледат своите рожби. Клиентите купуваха. Една жена си взе за терасата, друга за градината. От Румен пък мъж си купи няколко за майка си. Минаваха и младежи, спираха се влюбени двойки,оглеждаха и отминаваха. 
С изненада, Петя видя, как дъщеря им с две големи чанти се приближаваше усмихната към сергиите. От торбите се показваха красиви цветове, които сякаш знаеха пътя към пазара. Емилия се спря пред своите родители и каза:
-Мамо, тате, има ли място и за мен тук. Вижте какво направих!
Румен я погледна, доближи се до чантите, взе ги и извади цветята.
-А бе , Еми! Какво си направила? Как си откъснала толкова много?
-Нищо тате, много са красиви и аз искам да помагам! 
Родителите направиха място на земята, обърнаха две празни щайги и подредиха букетите на тях. Минаваха все повече хора. Някои от тях вече се връщаха от другите сергии. Влюбената двойка отново се спря и си купи букет. Млад мъж взе за своята приятелка друга китка. А жена искаше просто да зарадва съпруга си и купи две от букетчетата. Петя погледна дъщеря си, обърна се и към Румен и каза:
-Добре де, ние с теб от сутринта сме тук, а тя дойде преди малко и виж какво прави. И на нас купуват, но все сами хора, за тях си.
Възрастна, която продаваше зеленчуци зад сергията весело подвикна:
-Хей! Не ви е виновно момичето. Аз виждам, как купуват на вас, как и от нея. Вие продавате по едно цвете в саксийка. Да, красиви са. Но са сами. А като гледам и май сте ги гледали отделно, щом сте на различни места. И хората си ги вземат за у тях, за в градината. А от момичето купуват и влюбени, и за подарък, за да зарадват нечие сърце. 
Петя и Румен се спогледаха, сведоха очи към земята. Погледнаха към Емилия, а тя леко смутена каза:
-Мамо, тате, аз... Аз нищо не съм направила кой знае какво. Просто направих букети с цветя и от твоята и от градинката на тате. Харесват ми много и вижте какви цветове се получават като се смесят, колко са топли, нали?
Емилия прегърна с едната си ръка своята майка, а с другата баща си и тримата заедно за няколко секунди бяха в тиха прегръдка. Заедно, толкова красиви, колкото и в букет с цветя.
-Знаех си аз! -каза възрастната жена от задната сергия. -Знаех си, че си тези цветя, които ги донесе момичето са по-различни. Не знаех с какво, но са толкова топли. А то виж, те били от две градини.
И Петя, и Румен, и дъщеря им се засмяха и с веселите си гласове огласиха мястото около сергията си.
Хора идваха, купуваха без да се пазарят и си тръгваха доволни, всеки взел заедно с цветята и топлината, която носеха.
Топлината, когато хората са заедно.

Явор Перфанов
16.11.2018
Г.Оряховица

:)