Имаше преди време една голяма гора.Посредата на тази гора имаше поляна. Там
имаше една самотна топола.Самичка тя посрещаше неволите и изпитанията на
природата. "Ех да имах едно другарче, с което да споделям всички тъжни и весели
моменти." Тополата си мечтаеше за това ден и нощ. Мислише само за това.За
момента, в който ще има до себе си другар, с който да споделя всички моменти.
Времето минаваше, месеците се нижеха, годините минаваха, а тополата си стоеше самичка.
Една прекрасна пролет заленото дръвче забеляза, че до него расте друга топола.Като я съзряла се зарадвала много.Казала си " Ех най-сетне ще имам другарче до себе си ".
Тополата наблюдавала как расте новия й другар. С всяка изминала година младото
дръвче разстяло и се разхубавявало.Двете тополи се влюбили една в
друго.Посрещали заедно неволите и изпитанията на природата.Подкрепяли се
взаимно.Заедно можели да посрещнат всички изпитания.
Минавали години.Заедно били щастливи.В една прекрасна пролет гората около тях
започнала да пада.Появили се двукраки животни които до сега не били виждали.Те
убивали дърветата около тях.Те си помислили " Какви са те и защо обиват нашата
гора? " Започнали да се тревожат да не е същата и тяхната съдба. Следващите дни живели в постоянен страх. В една мрачна сутрин тези животни дошли и започнали да
изрязват младото дарво. То казало на своя другар "Не страдай за мен.Продължи да живеш."Старата топола останала пак самичка на цялата поляна.Дните се превърнали
в седмици, а седмиците в месеци, месеците в години...Нейният живот се превърнал в истински ад.Тя си помислила"Защо да продължа безсмисления си живот, като няма
да споделя успехите си с никой, няма на кого да се облегна когато се нуждая?"
След тези мисли тополата умряла и листата и паднали на земята.И поляната
опустяла...