Тортата

Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта  засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен,  страдащ от мания за перфектна стойка, не  пропускаше   разкършването на перки в студ и жега.

С него уж сме в  мирни отношения, понякога ме вика да поправям дребни  тайфуни в дома им. Така се запознах с Тони - беше  счупила бравата в кухнята и Господин Полковникът ми се оплака в асансьора.

-          Сега идвам, жена ти да сипва ракийка.

Хвърлих багажа  и един час поправях бравата, а можех да го направя за 15 минути. Тони се усмихваше изкусително срещу мен, режейки със садистична прецизност зелевата салатка  и на мен ми затрепераха  ръцете,  коленете и сърцето.

Още на обяд  уредих излизането, купих  любимото й цвете, изкъпах се и си облякох маркова риза, която подхожда на цвета на очите ми.

Не можах да дочакам  до 4 часа.

Заключих вратата, спуснах се по стълбите до долния етаж и се прекръстих: ”Само да не ни спипа мъжът й”.

Изтърсих се половин час по-рано и я заварих  да  се върти около масата като  разярена пантера. На плота бяха изсипани половината кухненски шкаф и  хладилник. Протегнах ръце да я гушна, но тя ме пресече нервно:

- Не ми е сега до това. Мъжът ми нареди да има домашна оригинална торта докато се върне. Майка му и баща му имали годишнина от сватбата и били поканили специални гости.

- Ще отскоча до Плиска да купя малко отрова за плъхове - пошегувах се аз.

Очите й се насълзиха. Опитах се пак да я гушна, но тя изфуча като ядосана котка.

- Ела да те гушна - дръпнах я нежно -  ще измислим заедно нещо.

- Ти не разбираш. Дори торта „Неделя” не е достойна   за майка му.

Като в транс  започна да  преподрежда пакети и пакетчета  на масата. Трябваше да й помогна. След скорошния ден на плажа по монокини, дължах й го. А като хич не ме биваше в готвенето, как щеше да стане, недоумявах.

-          Да потърсим  рецепта из интернет, има толкова сайтове - предложих й нежно.

Тя само поклати глава. Мъжът й щеше да се прибере след няколко часа, тортата трябваше да бъде готова.

Тони се разхлипа  отчаяна на гърдите ми и аз я повлякох на пода. Хвърлих ризата, а нейната рокля остана без цип. Тъкмо я целувах по гърдите страстно и чух ключа в бравата да се превърта. Скочихме като пружини и двамата. Бутнах я  в банята, аз щях да посрещна удара. Успях да вдигна ципа си и да нахлузя  кухненската престилка  на голо, заемайки позата на Давид пред масата с продукти.

Полковникът отвори вратата и ме изгледа свирепо.

-          Ти какво правиш тук, бе? - кресна ми той.

Отговорих  миролюбиво  ухилен.

-          Ти как мислиш?

Той сложи ръце на кръста и се приближи.

- Остава да  кажеш, че си дошъл да направиш тортата, защото некадърната ми жена дори това не може да свърши.

- Абсолютно точно,  полковник. - отговорих като войник.

Съседът  ме изгледа от главата до петите.

-          Откога  готвачите  са полуголи?

Вдигнах марковата риза пред носа му  и казах бааавно.

- Двеста лева е, мислиш ли, че ще рискувам да я  похабя за едното нищо.

Полковникът присви очи подозрително.

В това време Тони излезе от банята жълта като лимон.

-          Много ми е зле, ще си легна. Сигурно е  летен  вирус.

Мъжът  я изгледа ледено.

-          Този вирус винаги те хваща, щом трябва да ходим у майка ми.

Услужливо предложих:

- Идете да й помогнете, аз ще се справя  сам.

- Не, предпочитам да гледам - категорично заяви полковникът и седна на близката табуретка до масата.

Сега я втасахме, помислих си аз. Огледах всички продукти и  най-познатото, което фиксирах, бе пакет и половина бисквити „Закуска”. Ще почна от тук.

Избрах  една симпатична по-малка форма и ги изсипах в нея. После ги върнах обратно.

- Това някакъв нов вид торта ли е - попита ме иронично военният. Явно чакаше да се издъня и да ме смели от бой.

- Проверявам дали стават на брой и дебелина.

Мисли, мисли, мисли, повтарях си непрекъснато. Импровизирай. Използвай проклетия мозък по същество.

            Не знам защо, сетих се за прабаба ми Стойна, която готвеше всичко с любов. Спомних си мириса на бисквитена торта, която приготвяше всеки път, когато отивах на село.

Подредих бисквитите в две колони. Такаа. Какво правеше баба  с тях? Топеше ги в нещо течно. Огледах се – единственото течно на масата бе кутия бананов нектар и  два пръста бяло вино в скъпарска бутилка. Започнах като фокусник да потапям бисквитите в натуралния сок и да ги редя плътно една до друга. Полковникът гледаше с нескрит интерес. Първи ред беше готов. Имаше и  нещо, дето се слагаше между бисквитките. Нишесте! Обаче нито знаех къде е, нито  как се вари.

Пак се огледах като куче следотърсач да открия  подходящата смес за мазане. Освен една „Активиa”  и малко шипков мармалад нищо друго не видях. Това ще е. Гъстичко е след смесването, ще напръскам малко и с бялото вино. Супер е на вкус!  Намазах първия ред, изглеждаше добре. Повторих процедурата, обаче мармаладеното кисело мляко  бързо свърши. Избиха  капки пот не само на челото ми, а и под езика  дори. И не беше само от жегата. Почнах да преглъщам на сухо.

- Ще пийна чаша вода, че от жегата  почна да ми прималява.

- Каква вода, какви пет лева. Сега ще донеса  бира - великодушно отсече военният и излезе.

Имах пет минути докато слезе до магазина и се качи отново. Отворих всички шкафове под мивката и над мивката - нищо.

Къде Пипи крие своите съкровища? Където никой не очаква. Обувките - в панерчето за хляб!

Кутията за хляб! Отворих я с надежда. Даа! Половин бурканче желе от ягоди и недоядена кутия течен шоколад.  Тайните съкровища на Тони. Спасен съм! И Тони е спасена.

Намазах последния пласт натопени в бананов нектар бисквити с течен шоколад, а отгоре полирах с желето от ягоди. Обаче май не изглеждаше много добре така гладко, трябваше да се поръси с нещо. Необичайно, вкусно, интересно.

Но нищо не виждах. Примирено седях на  зелената табуретка и умувах,  когато военният се върна с две бири и пакетче обелен солен слънчоглед.

-          Тъкмо това ми трябваше, четеш ми мислите, комшу.

Пред смаяния поглед над ревнивеца  поръсих щедро тортата с опечени солени слънчогледчета. Обърнах се и с  лявата шепа гребнах малко корнфлейкс, а с дясната ментови желирани бонбонки.

Победоносно метнах шедьовъра  в хладилника и заявих гордо:

-          Сега  може да пием по бира.

Облякох внимателно ризата. Побъбрихме за това-онова с военния, който ме гледаше  с нескрито възхищение, пожелах приятно празнуване и си тръгнах успокоен.

В девет часа вечерта Госпожа Великолепие се обади  да поиска рецептата за уникалната торта, но аз високомерно   подобаващо поясних, че е  стара фамилна тайна.  Тя, а после и нейните изискани гости, ме убеждаваха  да споделя с тях моята кулинарна тайна, но аз останах непреклонен.

Благодарение на тази феноменална торта, година по-късно  притежавам  наградата Златна лъжица  и  златното момиче в живота ми, жената на полковника.