VII

    Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...

    В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с превъзходни миди. После го отнесе в кухнята, за да бъдат приготвени за ядене. Очевидно тя трябваше да се заеме с тази дейност, други желаещи нямаше… Разбира се, Влади веднага ѝ предложи помощта си, но отговорът ѝ бе, че не ѝ е необходимо, може да се справи и сама, а той нека остане в трапезарията при другите да си почива и да се забавлява… 

    Нямаше кулинарен опит с такъв продукт досега, но си спомни, че веднъж, когато беше малко момиченце с родителите си на море, видя на плажа един циганин да пече миди на ламарина върху жарава в огнище. Тя наблюдаваше с любопитство как се разпукват мидите, а те ухаеха толкова приятно, че ѝ се прияде… Тогава майка ѝ го помоли да ѝ даде една изпечена мида, за да опита - ах, колко беше вкусна!...

    Сега реши да включи котлона и да ги реди върху него...

    Не бяха изминали и няколко минути, когато Влади дойде при нея, за да ѝ предложи отново да ѝ помогне или сам да се заеме, ако му позволи... Тя за втори път го увери, че не е необходимо - днес достатъчно се е потрудил да напълни цяло чувалче с миди, а тя си е лежала блажено в лодката, сега е неин ред да ги приготви. От отворената врата на трапезарията се чуваше, че го викат по име и го подканват да отиде при тях. Той го направи, но почти веднага се върна с китара в ръка и заяви, че иска да остане при нея. 

    Не след дълго мидите започнаха да се разтварят и ухаеха също толкова приятно, както в детския ѝ спомен. Но процедурата беше бавна, защото те бяха много, а площта на котлона - доста по-малка от тази на ламарината…

    Влади седна така, че да не ѝ пречи на работата и започна да свири и пее някаква непозната песен на чешки. Текстът не беше от първостепенно значение, защото несъмнено пееше за нея, тя беше неговото вдъхновение. Грейналите му очи следваха всяко нейно движение и търсеха да срещнат погледа ѝ… Топлият му баритонов глас проникваше дълбоко, завладяваше я и разтрептяваше всичките ѝ  атоми… Беше ли влюбен в нея?... Или просто беше влюбен в живота?... Тя не можеше да разсъждава сега, просто усещаше, че все по-трудно устоява на неговия мощен импулс… Крепеше я единствено приготвянето на мидите, за да не се предаде съвсем…

    Когато първата чиния се напълни с изпечени миди, Влади я занесе на компанията в трапезарията и се върна с две чаши, пълни с червено вино. Следващата порция щеше да бъде за тях двамата -  бяха доста огладнели...

    Най-сетне суровите миди в чувалчето привършиха, а междувременно докато ги пекоха и те се бяха нахранили и изпили виното в чашите. Можеха вече да отидат при другите в трапезарията и да танцуват…

    Неусетно беше прехвърлило полунощ… Колко бързо препускаше времето! Купонът отиваше към своя край.

    Загрижена за Влади,  попита брат си дали има свободна стая, защото е станало твърде късно, а квартирата му е далече -  в новата част на града. Отговори ѝ, че една от стаите е свободна… И неочаквано ѝ зададе въпроса защо не му предложи своята - там има две легла, едното е незаето. Тя се стъписа... Шегуваше ли се? Нали знаеше, че в София има връзка с друг?... Но брат ѝ беше категоричен, че ако онзи мъж наистина я обичаше, щеше да е на море заедно с нея!… Не ѝ се искаше да е прав. И все пак дълбоко в себе си разбираше, че е така...

    Влади тъкмо се готвеше да си тръгва, когато тя му предложи ако желае да  пренощува в свободната стая. След няколко секунди колебание добави, че при нея също има незаето легло.

    И вече знаеше какъв ще бъде отговорът му…

Следва продължение