9.02.2020 г., 0:09 ч.

Тримата братя и златолистната вишна, гл.5 

  Проза » Приказки и произведения за деца
611 0 0
13 мин за четене

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ПЕТА, ИСТОРИЯТА НА СВЕТИ ВАЦЛАВ И ДРАКОНОВОТО КРАЛСТВО

 

 Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат тайно с Рудолф, защо да не се опитат да научат нещо повече за ония древни времена, когато рицарите тръгвали към Светите земи, където преживявали необикновени приключения и се връщали с невиждани  и невероятни сувенири.

    Както всички туристи в тоя чуден град, и те се качиха на хълма Храдчани, стояха дълго на площада пред Кметството, за да видят чудните фигури , които излизаха от часовника, правиха си селфита със статуите по Карловия мост и цъкаха с език пред стената, където беше отбелязано докъде е стигала водата при големите наводнения. Най-интересното им преживяване беше посещението в Музея на духовете и легендите в Прага. Но и там не научиха нищо за Златолистната вишна, явно в тая страна никой нищо не знаеше за нея, дори и легенда нямаше. Накрая се присламчиха към една туристическа група, с която се разходиха с корабче по Вълтава и след това отидоха в Страховското абатство. Там седнаха да си починат и да изядат по един сладолед.

   Изведнъж някой ги повика:

-Хей, тримата братя и малката мис, май Златна Прага ви измори, а?

 Пред тях стоеше странен дребосък, нещо около лакът висок, но с лице на старец, с брада, боядисана в синьо, розово и зелено, облечен в старинни яркоцветни дрехи и с шапка с фазаново перо на главата.

- Глътнахте си езиците, нали? Спокойно, никой освен вас не ме вижда, аз съм Янечек и някога бях съветник на Свети Вацлав. Е, не се чудете толкова, видът ми не ви ли говори нещо?

- Приличаш на хобит - каза Кейд- Чудя се защо Свети Вацлав е предпочел хобит за съветник.

- Не съм хобит и дори не зная какво е това, засегна се човечето, аз съм последният градски елф в тая страна. И ако искате да ви разкажа за Свети Вацлав...

   От разказите на екскурзоводите четиримата вече знаеха, че Свети Вацлав е покровителят и покръстителят на Чехия и точно неговата статуя на кон краси Вацлавския площад.

- Защо наричаш Прага златна? И защо всички я наричат така? - беше много странно, че Виктор попита точно това, дали наистина се надяваше това изненадващо появило се  човече да им отговори?

- Както ви казах, аз бях най-добрият другар на Вацлав, когато беше момче, може да се каже, че израснахме заедно. Когато стана княз на Бохемия, той направи християнството държавна религия, но си спечели много врагове както сред своите , така и извън страната. Най-страшният от тях беше немският крал Хайнрих Първи, който искаше да заграби земите му.

  Един ден при княза пристигнаха трима пътешественици, които идваха от Светите Земи. Те разказаха чудни неща , най-важното от които беше за златолистната вишна, която растяла там. Казаха, че носят пълна торбичка с костилки от нея и понеже узнали колко вярващ и добродетелен е младият княз, решили,че може да му ги продадат и след като ги засее в страната си, тя да се прослави по целия свят и да благоденства навеки.

   Вацлав им повярва и купи кесийката с костилките срещу цяла торба златни монети. Лично той пося ценните семена на няколко места в града, но нищо не поникна. Надявахме се всички, представяхме си как ще грейнат златните дръвчета и затова нарекохме Прага  „Златна“. Но нищо не поникна...

-Не поникна?- учуди се Кейд- Но защо?

  Янечек вдигна рамене.

- Не знам, момчета! Зная само местата, на които се очакваше да израстнат чудните дръвчета - катедралата „Свети Вит“, точно под коня на паметника, който по-късно построиха на княза, под библиотеката на това абатство, под часовника с фигурите още преди да го има и на още няколко места , където сега са обикновени къщи на различни хора.

- А какво стана с княза?- попита Ванина, вече без да се учудва как така Янечек виждаше и нея.

- За съжаление, той загина много млад, убиха го негови близки, които не искаха да се разделят с езичеството. Майка му, Драхомира , дори беше вещица с огромна сила, тя уби баба му, света Людмила. След смъртта му Хайнрих нахлу в страната. Беше чул за златолистната вишна и хората му изровиха целия град да търсят семената й, но нищо не намериха. Но на гроба на младия княз ставаха чудеса и хората започнаха да го наричат Свети Вацлав. И така, аз се скрих за да не ме открият нашествениците и сега живея в библиотеката на абатството, грижа се за старите ръкописи, без никой да ме вижда. Понякога, когато реставрирам някой от тях и в бързината го забравя на масата, монасите го намират и казват, че е станало чудо. - и малкото човече самодоволно се усмихна и намести шапката на главата си.

- Ние също търсим семена от тая вишна - изплю камъчето Мануел - но не тук, дори не предполагахме, че и в Прага са били донесени и засети. Чудим се, даже и легенди за нея не чухме в Музея на духовете и легендите. Изходът е просто  да се видим с една личност, която е много осведомена по въпроса и може да ни помогне.

- Ако става въпрос за дракона Рудолф, защото освен него не се сещам за някой, който да знае нещо, то той няма да ви помогне.

- Но ти откъде знаеш за него? - попита Кейд.

- Дълга история! Когато дръвчетата не поникнаха, княз Вацлав ме изпрати да го попитам дали може да ни помогне, но Рудолф отказа, нямал право да казва нищо на никого, освен на някой от рода Пескар, тези, които владееха замъка, където живееше той самият.

- Тогава няма пречки! - усмихна се Виктор - Знаеш ли как се казваме ние?

  И така се наложи и на Янечек да разкажат историята, но това не беше лошо, защото пък от него разбраха, че дори и да намерят семената, те пак може и да не поникнат. Всъщност, той не можеше да издаде тайната им, защото и него, както и Ванина, никой не го виждаше, освен семейството таласъми , с които живееха в стария каменен саркофаг. Предполагаше се, че в него е затворена за вечни времена вещицата Драхомира, но истината беше друга. За беда, никой не знаеше къде е нейният гроб и дали няма нещо общо с нещастията, които понякога се случваха в тоя прекрасен град, особено с наводненията, които потапяха цели квартали.

   Време беше да тръгнат към шоколадената фабрика, където ги чакаше Руженка, правнучката на някогашната приятелка на стария доктор Сивенов. Тя точно беше завършила гимназия и се гласеше да учи в Пражкия университет, един от най-старите в Европа и то именно история. Всъщност, шоколадената фабрика принадлежеше на баща й и чичо й, както се досещате вече, внуците на първата Руженка.

   Положението беше деликатно, защото Руженка не показваше, че знае за съществуването на Рудолф. Както и всички останали, тя може би си  мислеше, че е само легенда. А пък и той изобщо не искаше да се показва пред някакво си момиче, което кой знае дали щеше да  може да запази тайната му. Единственият начин да не обидят никого от двамата, беше да се измъкнат от хотела през нощта и да отидат пеш до фабриката.

    Така и направиха. На входа ги чакаха пинчерите, които ги заведоха до огромното, потънало в тайнствени сенки дърво.

-Не се страхувайте и не издавайте звук, каквото и да видите! -предупреди ги Мануел- Не забравяйте, че макар и дракон, той е наш приятел и обеща да ни помогне.

  Дървото леко се разтресе, като че ли милиони светулки пробляснаха в листата му, клоните му се залюляха като огромни ръце, а от стъблото му, което и няколко души не можеха да обхванат с ръце, леко се отдели огромна сянка.

-Добре дошли, млади господа Пескар! Добре дошла, госпожице! - поздрави учтиво драконът - Ако не възразявате, да отидем на по- удобно място, недалеч оттук има таен вход към неизвестна на никого пещера. Там пазя тайните плочи.

    Ще се запитате как така четиримата тръгнаха към неизвестното дори и без да се замислят? Ами всъщност, истината е, че  бяха много смели, обичаха приключенията и вярваха в приятелството. Ако не беше така, щяха ли да се решат да търсят вълшебното дърво?

    Входът на пещерата изобщо не се виждаше, откъдето и да погледнеш, реално той дори не съществуваше. Появи се, когато драконът освети една точка от скалата с очите си, които бяха като свръхмощни прожектори, от тези,които използваха по концерти и стадиони.

-Преди да ви покажа каменните плочи с надписите, ще ви разкажа историята на драконовото кралство, която изобщо не е известна на хората и вие ще разберете защо.- предложи Рудолф и след като всички е настаниха удобно, за да го изслушат, започна да разказва за

              ЗЛИТЕ  МЪДРЕЦИ И ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА

     „Преди почти милион години земята беше населена само от дракони, които бяха най- силните и най- умните от всички други видове, които вие, човеците, сега наричате динозаври.Те нямаха причина да са недоволни  от живота си, не бяха многобройни и място и храна имаше достатъчно и за всички. От високата планина Рила към долините се стичаше вода от Извора на живота, която всички пиеха.Тя ги поддържаше здрави и силни, живееха векове и когато умираха, смъртта им беше като сън, а не съпроводена с  жестоки мъки. Нямаха крал и управници, но когато се наложеше да се решават някои общи въпроси, излъчваха седмина от най- умните измежду тях и изпълняваха техните решения.

   Седмината мъдреци, както се наричаха те самите, живееха скромно, както всички други дракони. Но след като в долината изригна огромен вулкан и унищожи всички растения и животни, животът там стана много труден. Полетата бяха покрити с дебел слой застинала лава, слънцето дълго време не се виждаше от облаците дим и пепел. Самите дракони оцеляха, но тъй като храната не достигаше, поведоха битки на живот и смърт помежду си. Колкото и да се мъчеха, седемте мъдреци не можаха да ги помирят и затова ги напуснаха. Качиха се на върха на свещената планина Рила, откъдето извираше водата на живота. Заживяха там, заобиколени от чудно красиви гори и ливади, под ярките звезди на нощното небе. Животът им продължаваше на практика вечно, защото постоянно пиеха от водата на извора. Но след време това не им се стори достатъчно. Решиха да си поделят и нея и затова всеки си изкопа по едно езеро и го напълни от Извора на живота. Много време след това хората нарекоха тия езера Сълзата, Окото, Бъбрека, Трилистника, Близнака, Рибното и Долното. Всичките бяха свързани помежду си с тънки поточета, а от най-долното водата трябваше да се стича към реката, а тя- към долината. Но седемте мъдреци изградиха бент, който я спираше и отново я насочваше към обиталището им. Така не остана вода, която да тече към равнината.

    А там войната отдавна беше прекратена. След като загинаха повечето от възрастните дракони, родът им почти се беше затрил, но в една от пещерите се бяха запазили няколко стотици яйца. От тях се излюпиха млади дракончета, които вече си играеха сред зелени поля и гори. Няколко десетилетия след изригването на вулкана, природата се беше възстановила и животни от околните райони пак я населиха.

   Но един ден растенията започнаха да съхнат, а драконите отново да измират рано и в мъки, защото в реката, от която пиеха вода,  вече не се вливаше Изворът на живота. Тогава се сетиха за седмината мъдреци и няколко младежи тръгнаха да ги търсят и да ги попитат какво да правят. Полетяха към планината и когато наближиха, видяха какво са направили тези, които трябваше да се грижат за тях и да ги напътстват.

  Знае се, че младостта е особено чувствителна към несправедливостта и младите винаги са готови да се борят против нея. Затова и нашите герои подириха сметка от първенците, но те им се изсмяха високомерно и им казаха да се връщат обратно. Само че как да се върнат, когато без водата от извора на живота смъртта щеше безнаказано да овършее и малкото останали по родните им места? Започна нова люта битка, но силите се оказаха  неравни. Макар млади и силни, пратениците на долината не можеха да се мерят със злите мъдреци, които черпеха неограничени  сили от вълшебния извор.

   Драконите от равнината бяха победени, част от тях избити,а другите злите мъдреци затвориха дълбоко под земята, в пещерите около Огнения пръстен. И пак заживяха на върха на планината сами, силни, неуязвими и злокобни, без съперници на тая планета, еднакво неспособни и да умрат, но и да оставят поколение. Защото още тогава съществуваше древното правило на Световния ред: “Безсмъртието не създава живот!“

   Само че никой не може да предвиди какво го чака занапред и, ако някой казва, че вижда в бъдещето, то в почти сто процента имате работа с шарлатанин. Ако не беше така, Злите Мъдреци щяха да предвидят сблъсъка с малката планета , който унищожи живота по повърхността на земята, включително и смятащите се за всемогъщи обитатели на планинския рай.

     През това време другите дракони живееха все още под земята и това ги спаси от гибел. Когато се решиха да излязат, може би след стотици хиляди години, повърхността на Земята вече беше населена от хора. Кой знае защо, те смятаха за проява на голяма смелост и слава убийството на дракон, така че се наложи пак да се крият, докато хората започнат да си мислят за тях  само като за легенда.

      Драконите виждаха, че хората продължават да правят техните грешки- избират да се подчиняват на жестоки и алчни управници, избиват се помежду си  и пренебрегват Трите Дара на Силата, които фаталната планета остави при сблъсъка си със земята.“

- Кои са те, Рудолф?- попита Ванина.- Нима все още никой не ги е  открил?

 - Не съвсем. Човечеството вече си е направило някои изводи и отделни негови представители работят в тая насока. Вие, разбира се, знаете за необикновените деца, които се раждат  навсякъде по света. Дълги години хората не ги разбираха, едва ли не се срамуваха, че са станали родители на индигово или кристално дете и бързаха да се освободят от тях. Много векове дори момичетата са били изгаряни на клада като вещици, а момчетата направо избивани още като деца. Къде доброволно, къде насила, ги даваха на злите Полусенки и техните слуги, които ги отнасяха в неизвестна посока. Но казват, че преди известно време, няколко смели младежи ги освободили и сега те се обучават да станат  учители на света.

   При тия думи на Рудолф Виктор и Ванина се спогледаха с усмивка, защото знаеха цялата история, а Виктор дори беше участвал  в нея.

- А кои са другите дарове, ще ни кажеш ли?

- Златолистната вишна, която е трябвало да расте навсякъде, където живеят хора, но все още никъде не са видели такова дръвче. За поникването й явно има условия, за които хората,дори и най- учените,не са знаели.

- Тогава как ние ще узнаем?- попита Мануел- Всъщност, може ли да видим плочите? И кой е третият дар?

- Ето ги!- и Рудолф посочи към няколко потънали в прах каменни плочи.- Може да се опитате да прочетете надписите, дано да откриете нещо повече от това, което узнахме аз и рицарят Антон Пескар. А за третия дар...ех, още е много рано за него, бъдете търпеливи и ще го разберете някога.

     Всички се наведоха над плочите, изписани с текст на стародраконски език и се опитаха да намерят нещо, което досега никой не е забелязал.

      И никой не видя тъмната сянка, която се промъкна зад гърбовете им и впери зловещите си червени очи в плочата...

 

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??