В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но знаел, че занаятът му нямало да живее вечно... Съзиданието, което получил по неведоми пътища, трябвало да се наследи от някоя от трите му дъщери, тъй като си нямал мъжка рожба.
Извикал ги при себе си майсторът и всяка попитал какъв дар иска за своето пълнолетие. Най-голямата пожелала златна диадема, каквато никой до тогава не бил виждал, средната поискала огледало със златен обков, а най-малката пожелала - ключ, но не от злато и не от сребро... Старият майстор се усмихнал и казал:
- Всяка от вас си избра хубав дар, но за да са стойностни нещата, които искате, трябва да ги заслужите. Аз ви ги давам, но знайте, че те не трябва да се губят или подаряват някому... Те ще ви направят достойни да пр ...