Трите съвета на баба

През късния следобед на отиващия си ден , Силвия бе седнала на стълбите на задния двор , замечтано гледайки как птичките танцуват сред красивите облаци на небесносиньото небе , изглеждащо като безкраен океан, пеперудки радостни летяха от красиво цвете на още по-красиво и игриво го обикаляха, а котката Мила се бе излегнала така , сякаш светът беше в нейните лапички. Силвия бе замислена – нещо бе влязло в мислите и бе прекъснало нейното спокойствие. Погледът и блуждаеше – ту гледаше Мила и и се радваше на спокойствието , което излъчваше , тук гледаше птичките , които радостно танцуваха сред красивите облаци , ту гледаше красивите пеперуди как прелитаха от цвят на цвят. Когато беше натоварена и тревожна тя винаги сядаше там на стълбите , взирайки се в красотата на живота. Това я успокояваше и я караше отново да повярва в това , че каквото и да се случва в живота то е тук за да ни направи силни. Преминаваше през труден период – напрежение в работата , сивотата в ежедневието и , безкрайните натоварващи негативни мисли бяха като черен филтър за очите и , закриващ позитивните цветове. Силвия бе на прага – беше се предала психически и емоционално , животът и минаваше , а тя не правеше нищо за да му придаде нов цвят по-различен от черно. Докато мислеше над това , очите бавно започнаха да се насълзяват и нежни капчици сълзи се стичаха по красивото и лице. Тя таеше тези сълзи толкова дълго и беше вече крайно време да ги пусне на свобода..

Тишината и бе прекъсната от радостните походки на баба Рада – комшийката на Силвия , 80-годишна , но с дух като на 20. Баба Рада бе за Силвия като майка – учеше я още от малка да готви вкусни манджи , научи я да кара колело , заедно копаеха в скромната , но пълна с живот градина на баба Рада , където заедно садяха краставички и доматки – любимите зеленчуци на Силвия , особено ако са от градината на баба. Баба Рада бе дребна , гърбава женица , добре сложена и винаги облечена по най-цветния начин , всеки ден тя подбираше своите дрехи внимателно и макар , че вече бе на 80 тя не се даваше на годините. Баба Рада се приближи тихомълком, спря се и загледа Силвия – за нея Силвия бе повече от съседка , за нея тя бе като дъщерята , която никога не е имала. Баба Рада нямаше деца. Единственото и дете бе нейното куче Лара , която беше пазител на иначе скромната и къщурка. Силвия се бе предала на своите емоции , които толкова дълго време бе крила в себе си , но днес тя реши да ги пусне на свобода. Баба Рада стоеше и наблюдаваше стичащите се безкрайни сълзи на Силвия , но реши да се включи и да я развесели с нейните вечни бъзици и весело настроение.

-Силве ма бабо? Защо сега така си грозиш лицето с тез сълзи? Какво е станало? Да не би съпругът ти отново да те е ядосал? Ах , само да го е сторил , ще види той като му нахлупя тенджерата в тиквата…

Силвия за миг се стресна , но след като видя баба Рада широка усмивка грейна на лицето и , избърса си крокодилските сълзи , обърна се към баба Рада и силно се вкопчи в нея , както дете се втурва към лунапарк.

- Бабо Радке, извинявай , не те видях , бях се мм… замислила…

- Чедо , не се къхари , знайш ма мене – аз се появявам от нищото като некой дух и плаша хората , ама знайш , че тебе не давам и кичур от красивата ти коса да падне. Кажи сега чедо защо си толкоз тъжно , защо си грозиш лицето с тези сълзи като сред себе си имаш такава хубава гледка – а именно живота.

Силвия се усмихна, избърса последната капчица сълза и се загледа отново в безкрайното синьо небе..

Баба Рада усети безпокойството и…

- Бабо , много съм объркана… Чувствам се смачкана , притисната от живота. Да имам си всичко – дом , семейство , работа , но имам чувството бабо Радке , че изпускам юздите на своя живот , сякаш.. не знам.. сякаш някой друг дърпа конците и управлява живота ми…

Баба Радка въздъхна , като знак на съгласие и след няколко секунди мълчание продума:

- Знаеш ли , чедо , това , което усещаш сега и мъчи тъй прекрасната ти и млада душа съм го изпитвала преди мнооого години… когато бях на твоите години. Виж чедо , животът понякога е много труден , понякога изглежда дори ужасен , иска ти се да се свършва вече и да му сложиш края…. Тук баба Рада прекръсна думите си замислена и въздишайки тя отново продължи:

- Чедо , преди много години когато бях още дете аз нямах красиво детство – още от малка съм запретнала ръкави и работех денонощно , защото майка си отиде твърде рано , а татко не смогваше с работата. Още от малка на мен ми дърпаха вече юздите и друг контролираше живота ми… първо баща ми , а след това и съпруга лека му пръст…

Баба Радка спря за миг за да поеме дъх и отново продължи … Знам отлично какво чувстваш чедо , знам отлично какво е на душата ти. Аз много късно чедо осъзнах , че господар на своя живот можеш да си единствено ТИ , но чедо ти си още млада и зелена защо си състаряваш душата и се тормозиш с тези черни мисли а? Я вземи се стегни малко и си сложи розовите очила. Този живот е толкова кратък , колкото един валс.

Силвия запленено изслушваше житейските уроци на баба Рада и се беше настанила в удобна поза и заострила уши за да попие от мъдростта на тази мъдра жена.

- Виж чедо , знайш , че те обичам като свое дете и като те видя така тъжна и моята душа става тъжна.. Знам , че часовника тиктака при мен и скоро ще си ида от този свят , но преди да го направя искам да те науча на някои неща за живота. Даже бабе ако искаш вземи си едно листче и химикал и си ги запиши тези мъдрости на баба ти , та да може като си ида един ден ако светът пак ти стане крив да си вадиш това литсче и да си спомняш за баба си Радка.

- Бабо , благодаря ти , но да не те затормозявам..

- Глупости чедо и без това се чудя по цел ден какви щуротии да ги върша , бързо отиди до къщата и вземи едно литсче и химикал , знайш ма инато магаре съм и няма да си тръгна докато не направим листа със съвети на баба Рада.

- Добре бабо сега отивам да взема тогава няма да се бавя.

- Спокойно детето ми , баба ти за никъде не бърза.

Докато Силвия отиваше към къщата за да вземе лист и химикал по нареждане на баба Рада , баба Рада бе забила поглед в прокъсаните си цървули и си мърмореше тихичко под носа:

- Ех , от толкова работа пак съм ги скъсала.. Добре , че Господ все още ме крепи и съм здрава за да мога да си копая и оправям градинката за да ражда вкусни плодове и зеленчуци.

Неусетно докато баба Рада си водеше сама със себе си монолог Силвия го прекъсна , като ентусиазирано се настани до баба Рада с лист и химикал в ръка , готова да запише бабините мъдрости.

- Е , бабо Радке , изпълних ти разпорежданията. А сега какво следва генерале? – с широка усмивка на лице и грейнали очи като на дете , получило току-що нова играчка Силвия чакаше с нетърпение бабините мъдрости за живота. За Силвия баба Рада бе олицетворение на мъдростта от нея можеше да научиш много неща за живота , съветите и бяха златни и винаги помагаха на Силвия в тежки и трудни моменти.

- Слушай сеги бабиното , ще ти изредя няколко неща , а ти внимателно си ги записвай , защото втори път нема ги повторя. Каквото си си записала това – знайш при мен как е – ухилено и с огромен ентусиазъм баба Рада изричаше думите си , а усмивката на Силвия стана още по-широка , грееща по-силно от слънцето. Баба Рада винаги знаеше как да внесе слънце в нейната тъмна и мрачна улица , изпълнена с дъждове от негативни мисли.

- Добре чедо започваме , ако искаш можеш да си ги записваш едно под друго и да ги номерираш или както си искаш.

- Добре бабо , нека да започваме – с приповдигнат весел глас Силвия бе здраво стиснала химикала и готова като пишеща машина да записва всяка една бабина думичка.

- Добре чедо хайде пиши:

1. Аз съм господар на живота си! – докато записваше

първото изречение , Силвия впери поглед в думата “господар”… тя осъзнаваше , че още с първото изречение е изпуснала юздите на живота преди много време. Баба Рада прекъсна помраченото и настроение.

- Бабиното това нарочно първо ти го казвам , защото това е много важно чедо.. баба Рада замлъкна за миг и след секунди продължи:

- Чедо , искам едно да знайш от мен – никога не позволявай някой друг да контролира твоя живот! Никога! Разбра ли ме? Нито мъжът ти, нито родителите ти , нито приятелите ти , ни който и ще да е… аз чедо направих тази грешка и цял живот я носих като кръст на гърба си и чак след много дълго време , вече когато съм на прага на смъртта аз го разбрах и знаеш ли какво чедо… баба Рада замлъкна отново този път вперила поглед в безкрайното синьо небе..

- Бабо , добре ли си? – претиснена и в същото време превъзбудена от смесени емоции Силвия прекъсна мълчанието на баба Рада.

-Да чедо не се безпокой за баба си , добре съм , просто се замислих. Та това къде искам с това изречение да ти кажа бабиното е че е много важно да си сама господарка на живота си , да не позволяваш на хора и обстоятелства да ти отнемат живота. Аз баба твърде късно го осъзнах и сеги съжалявам , но късно е за мене чедо затова искам барем тебе да науча. Баба Рада погледна Силвия с загрижен поглед и нежно сложи ръка на рамото и за да успокои иначе вдигнала се буря вътре в нея.

- Знаеш ли бабо , права си! Крайно време е това твое правило да го вкарам в живота си! – с горделив и в същото време ентусиаризан глас Силвия изказа своите мисли.

- Разбира се чедо , затова баба ти е тука да те учи навреме , а не като мене да съжаляваш след време.. Хайде чедо записвай следващото..

2. Аз се обичам такава , каквато Господ ме е създал! – докато Силвия записваше правило номер 2 на баба тя ентусиазирано четеше правилото впила в него поглед и замислена върху неговия дълбок смисъл.

- Чедо това също е много важно нещо за да ти е мил живота – започна да обяснява баба Рада на Силвия като на учителка , обясняваща новия урок на учениците.

- Бабиното , с това мое правило за живота искам да кажа , че много по-лесен ще ти е живота ако се обичаш и възприемаш такава , каквата нашия Господ те е създал.

- Да бабо права си , това също не го правя.. обичам другите , но като че ли за себе си не отделям дори мъничко любов и… - Силвия замлъкна и една малка струйчица сълза потече по красивото и нежно личице. Баба Рада изтри сълзата на Силвия и нежно я прегърна.

- Чедо научи се да обичаш себе си! Това е много важно! Знам , ще кажеш , че имаш кусури – еми че то кой няма бе бабиното? Я ме виж мене – без почти никакви зъби останали в устата и дебеличка почти вече не се побирам в дреите си , но имам това самочувствие , защото преди всичко се научих да обичам себе си.

Силвия замечтано гледаше в далечината докато слушаше мъдрите съвети на баба Рада , интерпретирайки думите и.

- Да бабо и затова си права! Ей опасна си! Много добре знаеш , че аз имам доста кусури..

- Даже прекалено! – изръмжа сърдито бабата

- Заради това да угаждам на другите аз забравих за себе си… Силвия замлъква и усещайки , че отново очите и се пълнят със сълзи се сгуши в баба Рада и за миг си затвори очите да се наслади на този сладък миг.

- Чедо , животът тече бързо , докато се обърнеш ще си на моите години , дал ти Бог до 100. Искам чедо да се научиш да обичаш себе си с всичките си кусури. Няма съвършени хора чедо. Всички хора си имат кусури. Научиш ли се да обичаш себе си ще видиш , че живота ти ще стане по-лек и сладък като мед..- баба Рада радостно подхвана изречението и го превърна в красива мелодия.

- Бабо , благодаря ти за тези златни твои съвети , ако не беше ти какво щях да правя бабо? - затъжена Силвия проследяваше погледа на баба Рада.

- Чедо докат съм жива винаги ще съм до теб , но знайш не ми остава много и затова те уча сега преди да си ида от този свят за да можеш да не повтаряш моите грешки. Хайде сега е време за следващото правило.

3. Каквито мисли посееш в ума си – такива ще израстат! – записвайки си ентусиазирано и третото правило Силвия се усмихна широко и погледна небето като наум си прошепна “Благодаря ти Господи , че имам такава златна баба”!

- Така чедо време е да разнищим и това правило- с широка усмивка налице баба Рада погледна вече спокойната и ухилена Силвия и спокойна , че бурята започва да отминава в душата и баба продължи..

- Чедо мислите ни са като един двигател – ако днес решиш да си заредиш двигателя с негативни мисли , та то само такива и очаквай , но ако решиш да го заредиш с позитивни , благи мисли това знайш ли какво ще стане а?

- Да бабо , ще имам позитивни мисли.

- Точно така бабиното , затова гледай винаги да имаш един зареден двигател само с благи мисли , инак тез лоши мисли болести докарват. Нали знайш баба си Надежда? Цял живот главата и бе пълна с тез лоши мисли и накрая от мъка по тях си отиде внезапно… баба Рада замлъкна като Силвия долови в погледа и тъга и в същото време съжаление.

- Помня я баба Надежда. Беше добра женица , но уви пустата болест... – Силвия замлъкна и погледна баба Рада любопитно.

- Така е чедо бе добра женица.. лека и пръст. Та стига сме говорили за смърт дай да се върнем към моите мъдрости. – засмя се баба Рада и продължи:

- Силве , чедо гледай на живота от благата страна чедо. Да ще има и горчиви моменти , но знай , че те са само замалко както са тъмните облаци замалко на небето. Няма вечно да е мрачно.. Нали знайш – доброто побеждава лошото!

Силвия слушаше толкова запленено баба Рада , сякаш времето навън бе спряло и бяха само те и техните сладки разговори.

- Права си и затова бабо , то ти винаги си права и трябва да се науча да те слушам повече – усмихнато Силвия сподели мислите си с баба Рада.

- Чедо такова красиво дете като тебе не искам да има горчив живот , затва бабиното слушай тез съвети аз не ти ги казвам ей тъй.. Знайш ценна си ми и искам да си щастлива. Завършвайки изречението си баба Рада хвана ръцете на Силвия и я погледна право в очите:

- Обещаваш ли да не правиш като моите грешки?

- Обещам бабо!

- Добре бабиното! Хайде стига за днес философии а ела дома да те черпя с едни турски бисквити, които Петър донесе и да пийнем един домашен чай от липа. Утре бабиното ако имам време пак ще ти дода на госке или ти на мене и пак ще говорим за житейските истини става ли?

- Разбира се бабо , отивам само да си взема телефона в случай , че някой ме търси и идвам веднага.

- Баба Рада радостно се облегна на стената и започна да си танатика песен от детството и. Това нейно държание отстрани можеше да накара всеки човек да спре и да послуша мекия и сладък бабин глас. След миг Силвия се върна с телефона в ръка и двете тръгнаха към старата тухлена бабина къща хваната за ръка и с надежда в сърцата…..