28.08.2009 г., 11:19

Триъгълният светилник

1.1K 0 16
3 мин за четене

                                                Триъгълният светилник

 

     От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше само по време на молитва – се изправи и запя никому неизвестен псалм:

                                   Триъгълен светилник

                                   кротко мрака освети.

                                   На хората закрилник,

                                   Отче Святи, изпрати!

     Монасите вдигнаха глави и се спогледаха в недоумение. Старият Игумен хвана младока за раменете и го разтресе:

-         Никодиме, чедо, не богохулствай. Грях си слагаш на душата, а обет си дал.

-         Видях го... с очите си го видях, дядо игумене. Видях го така, както те виждам теб. Слава на Бога!

-         Момче, спри се! Какво си видял?

-         Сам Бог ми се яви. Триъгълен светилник, къде над хората свети, мрака в душите да разпръсне.

-         В името на Иисуса Христа, замълчи, сатана! Отивай в килията си. Три дена стой на пост и молитва. После ела при мен на изповед и опрощение. Бог да ти е на помощ!

     Никодим целуна ръка на игумена и се оттегли мълчешком. В погледите на другите монаси, обаче, се четеше безпокойство. Ревност разяждаше душите и умовете им, защото всеки се стремеше към това да види Бог първи. Нямаше да бъде честно най-младият от тях да ги лиши от честта, която им се полагаше по право. Тази мисъл беше пуснала най-дълбоки корени у игумена. Ето защо, вместо да учи послушниците си на смирение и вяра, той подклаждаше огъня на нетърпимост помежду им.

     Трите дни минаха в напрежение – почти никой не се хранеше, а сутрешната и вечерната служи се претупваха на две, на три. Който и да минеше покрай килията на Никодим, се спираше и опираше ухо на вратата. Тишината по-скоро ги плашеше, отколкото ги успокояваше.

     На четвъртия ден сутринта Никодим не слезе за изповед, както му беше казано и игуменът се качи сам при него. Когато влезе, видя младия монах паднал на колене. Погледът му беше втренчен в тавана, а устните му трескаво повтаряха: „Триъгълен светилник... триъгълен светилник...” Игуменът слезе при другите монаси и произнесе решението си – Никодим да бъде зазидан в скална ниша под манастира. Така злият дух щял да ги остави на мира. Друг начин нямало. Без много да му мислят, монасите изпълниха нареждането с радост.

     В началото животът в манастира потече както обикновено. Летаргията отново завладя монасите и дори някой да имаше прозрение, си мълчеше кротко, а да не го застигне съдбата на Никодим. На третия ден започнаха да се случват странни неща. Първо изчезна камбаната – сякаш се беше продънила в дън земя. После, всички свещи загаснаха по време на вечерна служба. Когато, обаче, две седмици по-късно трима монаси скочиха в морето, хванати за ръце, игуменът се изплаши сериозно. Реши да прочете заупокойна молитва за душата на Никодим. Хвана кръста, но тутакси го изпусна и изрева от болка. По дланта му се надигнаха огромни мехури, като от изгорено.

     Тогава игуменът нареди на двама от по-младите монаси да слязат в нишата и да извадят тялото на Никодим, за да бъде погребан като праведен християнин. Макар и много изплашени, те се подчиниха – така бяха научени. Мина се доста време и тъкмо игуменът се чудеше дали да не слезе сам, когато единият монах изпълзя нагоре. Той скубеше брадата си, а погледът му блуждаеше като на болен от треска. Когато се успокои, той започна разказа си:

-         Слязохме долу и бутнахме камъка навътре. Леко поддаде. Тогава видяхме мощите на брат Никодим непокътнати, сякаш спеше. Над него светеше триъгълен светилник. Ей това е, честен кръст – прекръсти се монахът.

-         Къде е брат Никифор? – попита игуменът за другия монах, а гласът му трепереше.

-         Не видях в морето ли скочи, що ли стана, ама като се обърнах, вече го нямаше. Да бягаме, братя, туй място е прокълнато.

     Монасите не чакаха втора покана. Първи хукна игуменът и всички се разпръснаха в различни посоки.

     Манастирът опустя. С времето високи бурени опасаха рушащите му се стени. Пътници, замръквали по пътя, разказват, че около полунощ виждали призрачна фигура на монах с вдигнати към небето ръце, а над него светел триъгълен светилник.

 

27/08/09 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светле, Тихомир, благодаря ви за милите думи. Димитър, на теб също благодаря за градивната критика. На всички, отбили се на страницата ми, поздрав и признателност за отделеното време.
  • Да си призная частта с "трима монаси скочиха в морето, хванати за ръце" ме накара да се засмея,въпреки,че тонът на разказа като цяло е съвсем сериозен.Не знам защо,но ми навя спомен за "Хилендарският монах" на Талев.За този обем на разказа,според мен малко си го пренаситила със "странните" неща,иначе поздрави за темата.
  • Аплодисменти, Веси!
  • Благодаря ви за милите думи. Ще се опитам да оправдая очакванията ви. Поздрави за всички!
  • Веси, ти си генератор на все по чудни творения.Възхищавам се на фантазията ти ! Поздрави !

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...