Трохи под масата

Да ви приличам на Персийка?! Да ви приличам, въобще, на котка… Да, вие! Вас питам! Не се подсмихвайте! Кажете… Кажете де! Не искате! Смешно вие. А питате ли, дали на мен ми е до смях? Питате ли, как се почувствах вчера, когато ме остригаха нула номер? Питате ли ме, дали имам самочувствие, сърбеж и добри чувства към тези които ми го сториха? Не! Не ви интересува. Знам си аз. Нали сте човек. Същият двукрак предател. Като онези два пубертета, които ме натискаха на масата. И третият с машинката. С това страшно и стържещо чудовище, което се притискаше, ходеше и дъвчеше козината по тялото ми. Зъбите му бяха, като на - момент да се сетя - като на пираня. А очите… Ама, то май нямаше очи. Няма значение, страшно беше. Повярвайте ми! А, сега? Сега ми се плаче. Хем ми се реве, хем искам да се хвърля от… Оуу, то е било високо тук на прозореца. Я колко къщи има. Покриви, облачета, птички. Птички ли казах? Ммм, нещо огладнях. Хайде ще отложа хвърлянето. Ще отида да видя, какво са ми сложили в паничката.
Така си и знаех. Празна е. Онзи дето се прави на писател седи и щрака по лаптопа. Как не се сети един път да ме нахрани?! Сега ще се наложи да чакам жена му. А тя все работи ли, работи. Ох, кога ли ще си дойде? Май по-добре да отида да му измяукам няколко пъти. Белким се сети. Стига е писал глупости! Била съм топка от косми. С тази опашка съм приличала на лъв. Дрън, дрън. Той да не е по-хубав. На всичкото отгоре е дебел… Мяуу, мяуу!

                                          *     *     *

Намерих си каска… Каска на войник. Навярно е щастливец, навярно е герой. Каската е стара, смачкана една. Доста посивяла, доста свят видяла. Реших да я нахлузя, в миналото да надзърна – в миг залепна тя. Пред огледалото кокетка, пропълзях във вечерта. Горда бях, но скоро се запитах. Домът ми, дали е тъй удобен. Все пак в каска се живее тясно и полъх има най-смразяващ – на кръв, тътен, и война. Гласовете в агония крещят… Чувам ги, какво да сторя? По-добре в музей. Музеят да ги пази. Съдбите, ореолите на скъпата победа, нека, там да си стоят и само споменът за жертви на безумия, паметта дълбока да прегръща.

                                         *     *     *

Познат, който работи от близо 14 години в зоологическата градина на Лондон ми сподели, че преди месец там докарали гигантски китайски саламандър, който още първата нощ избягал от специално направен за него аквариум и до ден днешен пазачите му го търсят, но аз да не се притеснявам за себе си (???) защото той (саламандърът), като хищник, не бил опасен – единствено можел да предизвика мощно емоционално напрежение, и да възбуди искри духовен идеализъм, и ако случайно усетя енергията му, незабавно да се избавя от старите си предразсъдъци, защото саламандрите са като Огъня в своето проявление, и тази енергия може да бъде, и разрушителна, и съзидателна, и това ме кара да мисля, че аз вече не съм човек, а избягалият саламандър озарен от светла магия, и този, който ме е доближил, може да се надява на изцеление, защото саламандрите усилват, и стимулират аурата на човека по начин, който може лесно да възприеме великите духовни сили и да почувства истинския път в живота.