Ти бе моят ангел, но и моят демон. Не подозираше, че присъствието ти ме погубва, но ме и лекува. Ти бе и светлина, и мрак, и сянка, и мъгла, и слънце. Ти бе светът, но бе единствена. Защо, мой паднали ангеле, защо след теб не посмях да обичам друга? Дали защото твоята убийствена красота още се явява пред очите ми, или нежните ти слова витаят още в ума ми? Дали твоето колебание изпълваше егото ми, галеше го като с перо?
Може би със сплъстената си, разбъркана от съня коса ми приличаше на самодива. Със сънените очи, пронизващи душата ми, ти всякаш изпълняваше своите магии. И аз ти бях подвластен.
Моя клета магьоснице, защо разби една мечта? Защо погуби любовта ми? Аз бях твой. Сърцето си откъснах, положих го в краката ти. Но ти не пожела да бъдеш моя, любима, ти стъпка подаръка ми, тъй грижливо поднесен.
Не, не, аз не съм сърдит. Нито супер разярен. И тъжен не съм. Болен съм. Но моята болка не е толкова лесна за лекуване - не може нито да се види, нито да се пипне. Пробваха се да я излеку ...