26.05.2010 г., 22:11

Тук няма "happy end".

1.4K 0 7
1 мин за четене

  Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека погледнем живота такъв, какъвто е – жесток, несправедлив и един ! Вратите на Рая няма да бъдат отворени, защото няма Рай! Няма такова място, което да се рее сред облаците и  което населяват „почтените” души – няма, защото смъртта е краят, тя е завършекът на всяка човешка история. Светът е препълнен с хора, които вярват, че любовта ще ни спаси, но как може да го направи, като вижте какво ни дава тя - свят с кървящи самотни сърца. Животът няма  „happy end”.  Животът, в по-голямата си част, е трилър, ужас и трагедия, а след себе си оставя само трупове на хора, опитали се да го направят по-добър – безуспешно! През цялото си пребиваване на този претъпкан свят трябва да се борим, да пълзим и да преглъщаме болката и сълзите, които ни изгарят, за да може накрая да остане бледа следа от нас, от личността, която някога сме били; следа, която с времето ще избледнее и ще бъде забравена, а с нея ще избледнее и споменът за нас. Животът не е цветната дъга, която виждаме, но не можем да докоснем; той е дъждът, тъмното небе и светкавиците, а те не са нито хармонични, нито магически - те са просто буря! Животът няма цвят, нито красота… животът е просто буря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...