May 26, 2010, 10:11 PM

Тук няма "happy end".

  Prose » Letters
1.4K 0 7
1 min reading

  Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека погледнем живота такъв, какъвто е – жесток, несправедлив и един ! Вратите на Рая няма да бъдат отворени, защото няма Рай! Няма такова място, което да се рее сред облаците и  което населяват „почтените” души – няма, защото смъртта е краят, тя е завършекът на всяка човешка история. Светът е препълнен с хора, които вярват, че любовта ще ни спаси, но как може да го направи, като вижте какво ни дава тя - свят с кървящи самотни сърца. Животът няма  „happy end”.  Животът, в по-голямата си част, е трилър, ужас и трагедия, а след себе си оставя само трупове на хора, опитали се да го направят по-добър – безуспешно! През цялото си пребиваване на този претъпкан свят трябва да се борим, да пълзим и да преглъщаме болката и сълзите, които ни изгарят, за да може накрая да остане бледа следа от нас, от личността, която някога сме били; следа, която с времето ще избледнее и ще бъде забравена, а с нея ще избледнее и споменът за нас. Животът не е цветната дъга, която виждаме, но не можем да докоснем; той е дъждът, тъмното небе и светкавиците, а те не са нито хармонични, нито магически - те са просто буря! Животът няма цвят, нито красота… животът е просто буря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...