Седнала съм на стълбите, свита, държа цигарата, но не пуша. Обгърнала съм се в дим и мисли, както винаги след вечеря. Тази нощ дали ще е като другите? Старият грамофон мълчи, не помня работеше ли. Помня, че любимата ми плоча на “Чикаго” не става вече. Изподрана е, а други не ми се слушат. Долу, в лятната кухня, угасна и последната лампа. В градината вече няма сенки да се гонят и двора почернява изведнъж. Днес ще бъде пълнолуние. Вдишвайки нощния мирис, стоя и чакам в мълчание. Нощното ухание е различно от ароматите през деня. Този е тежък и влажен, примесен с ухание на часовничета - "съмни мръкни" и здравец. Откак се помня има една голяма туфа здравец точно пред вратата. Само той остана от бабините цветя. Другите са саморасляци, или пък аз съм ги бодвала тук там. И чичовата невяста, и тя е цветарка. Но здравецът си е на баба.
Липсват ми чемширите, огромни бяха, пепеливи. Като малка с кикот се хвърлях върху тях. Телцето ми беше леко и не пропадах до твърдите клони навътре, а се удрях в ...