3.12.2009 г., 22:37 ч.

Творецът и Анжел - театърът 

  Проза » Разкази
457 0 3
8 мин за четене

 

 

 

 

      Завесата се  вдигна и тя замръзна на място. Никой не знаеше, че това не е част от сценария. Заслепиха я  предразсъдъци. Дали бяха нейните собствени или на някой от публиката...? Именно това предстоеше да разбере младата актриса тази вечер. От малка мечтаеше да практикува театрално изкуство и сега, когато това бе реалност, от близо седем години, тя се озова на сцената, но сякаш с вързани ръце, а краката ѝ искаха да избягат далеч. Бяха ѝ отредили странна роля. Героинята, която трябваше да пресъздаде, бе жена, понастоящем на средна възраст, с доста интересен живот. Анжел знаеше всичко наизуст, ала мисълта за този спектакъл я подлудяваше още от момента, в който разбра, че ще участва в него.  Хиляди страхове препускаха по тялото ѝ, а сега целият салон беше препълнен. Градът  очакваше да види това представление от месеци.  Всичко в нея се противеше, но поради настаналата криза бе изправена пред дилемата да приеме или да се откаже и от мястото си в театъра.

     Малко вироглава, за разлика от много други нейни колеги, започнали с кукловодство, тя бе завършила актьорско майсторство. По време на следването никога не успяваше да остане встрани от центъра на внимание. Без да си поставя за цел, винаги се набиваше на очи, както в университета, така и в личния си живот. Впрочем, тази дума бе доста опърничаво определение за двойнствената ѝ, но винаги благородна природа. Още от ранна възраст, детската ù главица, украсена с две рижави плитки преследваше разни химери. Но тъкмо когато се откажеше, може би само привидно, от тях, те се „сгромолясваха” в настоящето ѝ като поредната планина, която трябваше да изкачи. А така мразеше височините... и никога не можеше да схване, защо им е нужно на онези „откачени” хора да се омотават с безброй въжета, като в паяжина и да „целуват” черните и бели „ръбати и студени чудовища”. Прагматичната част от ума ѝ смяташе, че не си струва усилията, само за да забодат нечие знаме на върха. 

     В този ден талантливата актриса бе изправена пред поредната си планина. Още от завършването мечтаеше да играе главната роля в някое представление. Получи я точно за рождения си ден, но се уплаши,  дори  повече – беше „бясна”.

-           Защо ли му трябваше на този, така наречен творец, да пише подобно нещо и кой „идиот” ме насади на „пачи яйца” –

това бяха двете мисли, които не ѝ даваха мира. Но тя бе упорита.

     .......

........

........

/Разказът е под редакция....моля за извинение!/

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??