Тя
Намирах се на непознато място.Бях далеч от всичко свое, далеч от всичко, което всички ние наричаме свое.Но
не всичко е наше в света, който имаме честта да населяваме.Притежаваме предмети.Притежаваме спомени и желания.Нищо друго не притежаваме. Нищо друго нямаме. И това е прекрасно. Така нещата стават по-прости.Нима това не е хубаво? Взех твърдо решението най-сетне да се оттегля от цялата лудница, в която не без мое съгласие, бях влязъл.Но това беше отдавна и ако съжалявам за нещо, то е
само едно единствено – идиотската ми безкропомистност.
Наех лодка, но не знаех как се гребе.Купих си въдици,макари и още безброй риболовни принадлежности,включително и едни стилни,зелени гумени ботуши.Да, решението ми беше да вляза навътре в реката.
Решението ми беше да си купя и по-дълги гумени ботуши.Решението ми беше до края на живота си да ловя риба.По дяволите всичко друго!
Купих си малка къща край реката и когато вечерта седнах на брега и се загледах в залеза, усетих умората.Отпуснах се, отворих ...