Тя
Тя беше добре възпитана – помнеше, че чужди хора не бива да се товарят със слушането на твоите разговори по телефона.
Затова, когато звъннеше телефончето, вземаше го и оставяше мъжа си сам в стаята. Отиваше на балкона.
Е, чуваше я целият двор, ама това са комшии, не са чужди хора…
хххх
Токът, разбира се, угасна преди обяд. Тя знаеше отде иде той – от обора. Както казал малкият Иванчо: „Ония говеда пак го спират“…
Което не я затрудни – щеше да отиде до близката пицария и да си хапне. И мъжът й все щеше да намери нещо. Дори хляб имаше в кутията…
Но без ток… Телефонът почти без батерия, изпуска повторенията на снощните сериали, трябва да слиза сама по стълбите, без асансьор…
За да избие нервите, взе върха на домакинската технология, както го възпяваха рекламите – модернизиран парцал. И се зае с хобито си – да намокри плочките в коридорите, кухнята, трапезарията…
След два часа завърши. Без да бърза – успя да пийне от сутрешното кафе, да проведе бърз разговор някакъв си час само с една от компанията, дремна пред слепия екран…
От жегата водата изсъхна, та мина втори път. По-обстойно – някакви си три часа. И завърши с трета четка. След което отиде да хапне – някакви си два часа допълнително.
Денят си отиде. Мъжът й се прибра, към шест завършиха профилактиката.
Само дето той – неблагодарникът с неблагодарник! – като чу колко време е изгубила с плочките, рече: „Добре, че раждането не зависи от пъргавостта ти – поне осемнадесет месеца щеше да си бременна…“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
