Валеше от два часа. Калният и студен дъжд обливаше малките, забравени от Бога, улички. Студът допълнително сковаваше жалките и очернени души на хората, пълзящи като плъхове по улиците на града. Мракът обгръщаше всичко – града, улиците, душите, включително и Нея. Тази вечер всички земни сили бяха срещу нея. Мракът я обръщаше с мъртвешко-студените си лапи. Чувстваше се сама, чувстваше се предадена от всички. До преди два часа тя се бореше с бурята в Нея. Чувствата и емоциите водиха война помежду си и тя не знаеше чия страна да вземе. Любовта с все сили се опитваше да надделее омразата, обучена да се справя в подобни ситуации. Силите й се бяха изчерпали. Тя забрави за всички чувства и емоции съществуващи на земята - тя спря да чувства. Но само едно усещане не я напускаше – усещането за самотата, която я разяждаше допълнително отвътре. Тя (самотата) се беше съюзила с болката, която чакаше определените моменти на слабост за да напомни за себе си. Чувстваше се толкова отдалечена от всичко ху ...