ТЯ ЛЮБОВТА

Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родителите ти. Топло и светло й беше, когато се докосваше до тези чувства и ледено студено, когато я оставяха в уж топлото легълце. Ставаше й страшно и ти се разплакваше. Твоите реакции винаги бяха провокирани от нея, освен когато искаше да се нахраниш, но и тогава тя се намесваше. Ставаше й мъчно, че страдаш, когато искаха да ти дадат храна в определен час и тя те подтикваше да нададеш вой и да не отстъпваш от намеренията си. Суетяха се покрай теб и родителската обич ги довеждаше до необходимостта да ти дадат исканото. Растеше, започна да виждаш и чуваш. Любопитството ти разширяваше своите граници – обстановката в дома, природата отвън, песента на птиците, шума на улицата и двора, трепета в очите на близките ти... Осъзнаваше взаимовръзката между всичко това. Вече не ти трябваше Тя да те води, да ти показва правилния път. В своето токущо поникнало съзнание ти избра свой – егоистичен и независим. Тупаше с крак, крещеше, плачеше и постигаше всичко, което поискаш.

Родителите ти, които дълго нямаха деца и много късно се ощастливиха с рожба, те гледаха като писано яйце – не даваха прашинка да падне на теб, прощаваха ти всичко, разрешаваха ти всичко и ти се възползва от техните чувства. Любовта ти се опитваше да те посъветва, но ти я отхвърляше с презрение. Обидена, тя се свиваше в ъгъла на сърцето ти и изчакваше нов удобен момент да поговори с теб, но колкото растеше, тези моменти ставаха все по-редки и повод за свада с душата ти. Тя вече не можеше да въведе равновесие между нея и ума. Той ставаше все по-нахален и вече не признаваше любовта на никого.

Ти растеше красива и вече осъзнаваше предимствата на красотата си. Държеше се гордо, недостижима. В десети клас се влюби в теб красиво, но бедно момче. Ти не му обръщаше никакво внимание. Очите ти гледаха във висшето общество. Мястото на такава красавица е при тях. Един ден той успя да сложи роза в тетрадката ти, но ти го видя и му хвърли презрителен поглед. Учителят влезе и и ти мушна тетрадката в раницата си. Любовта ти заговори:

-Обича те момчето. Какво не му харесваш? - Добрината ли?

-Ти не ми се мешай! Такива, като него, с лопата да ги ринеш. Аз не съм момиче за него. Да гледа в селяндурките. Аз се целя по-нависоко и дори ти не можеш да ме спреш!

Започна да се движиш в средите на съмнителни момичета. Харесваха ти с отвореното, нахално поведение, късите им полички, разголените гърди, пилеенето на пари... Родителите ти се опитаха да ти направят забележка, но ти ги наруга, каза им, че са остарели, нищо не разбират от живота и че дори ги мразиш. И те се свиха в ъгъла, сякаш шибнати с камшик. Вече не можеха да ти кажат нищо – нито добро, нито лошо. Обръщаше им пренебрежително внимание, само когато трябваше да им поискаш пари. Сумите все повече нарастваха. Пиеше, гуляеше с компанията си. Младеж по-възрастен от теб ти направи подигравателна забележка, че гърдите ти са малки, като нагледно показа какви харесва. Твърдеше, че всички мъже харесват големи гърди. Ти сериозно се замисли над думите му и въпреки че лекарят, при когото отиде, ти каза, че нямаш нужда от корекции, ти му упорстваше и накрая получи съгласието му. Поиска парите от вече грохналите си родители, без да им казваш за какво са ти и дори им заяви, че искаш за бала да ти купят лека кола, но не втора употреба, а съвсем нова и висока класа. Те се опитаха да ти обяснят, че нямат толкова много пари, но ти ги закова с поглед и им каза, че щом искаш – длъжни са да ти намерят. Отново постигна своето, чрез заем срещу ипотекиране на семейната къща. Останали без нищо, най-вече без твоята любов и признателност те се разболяха сериозно. Пръв се помина баща ти. Не ти трепна окото. Хвърли шепа пръст на гроба му и се отправи при приятелите си. Любовта ти не изтърпя от болка и нададе вой като вълчица, но ти не я чу. Много далеч от съзнанието ти бе тя. Пи, танцува, смя се, сякаш нищо не се бе случило.

Тази вечер дебеловрат мъж те отведе в апартамента си. Едва ли разбра къде отиваш, но когато се събуди сутринта, ти хареса обстановката - разкоша, скъпи мебели, приглушена светлина, копринени завивки... Разходи се из стаята. На кого беше този скъп апартамент? Не е хотелска стая. Застана пред тоалетката. Дълга копринена роба покриваше голото ти тяло. Разпилените ти коси се сипеха по раменете. От огледалото те погледнаха въпросително уморените от гуляя и развратната нощ очи. „Трябва да се изкъпя“ - беше първата ти мисъл. Отвори тихо вратата като крадец. Първа те посрещна тишината и в нея ти започна разузнаването. Една врата – разкошен хол, втора врата – заслепи те светлината и белотата на обзаведената прецизно кухня. На бара се мъдреше някакъв коктейл, чаша кафе и червена роза подпряна на дръжката му. До нея лист луксозна хартия й проговори: - „Благодаря за красивата нощ! Разполагай се спокойно! В хладилника има всичко, което би пожелала. Ще се върна към шест – вечерта. Облечи се и бъди готова да излезем! Виж подаръка, който съм ти оставил в спалнята. Чакам с нетърпение да те видя отново!“ Нямаше име или подпис. Оставаше ти само да гадаеш. Отпи няколко глътки от кафето и се зае да намериш банята. Когато отвори нейната врата, ахна. Просторна, ароматизирана... От джакузито се вдигаше лека пара. Смъкна от гърба си копринения халат и се потопи във водата, която обгърна красивото ти тяло с нежната си топлина.Любовта ти с изнемощял глас те попита:

-Знаеш ли какво правиш тук? Това е домът на Сатаната – Содом и Гомор. Той ще открадне душата ти и ще станеш негова робиня. Ще играеш неговата игра. Забрави ли баща си? Духът му още витае тук и те моли да разбереш, че това не бива да е твоя живот, че трябва да живееш както всички други хора с любов и добрина, а не като „Кучката“ на някой си! Майка ти бере душа. Не й остава много. Не зачиташ ли нейната любов и всеотдайност?

-Стига! - изръмжа ти. - Не ми разваляй удоволствието! Харесвам този живот и него ще живея. Ти не можеш да ми попречиш. Махай се! Махай се завинаги от мен! Не искам да те срещам, виждам и чувам! Щом толкова ги обичаш, върви с тях! Потъни в земята с тях!

Любовта ти се стече от сърцето и потъна във водата на джакузито. На повърхността й се появиха мехурчета като сълзи, но ти ги разпиля с ръце и злобен поглед. Те изчезнаха завинаги. Дори не се запита къде отидоха. Любовта ти бе отлетяла завинаги от теб, но понеже в природата нищо не се губи, само се видоизменя, или променя мястото си, тя изпъдена и измъчена се засели в отдавна забравената роза, вече станала хербарий в тетрадката ти, която ти захвърли с всички други учебници и тетрадки на прашния таван на дома си.

Така започна новия ти бездуховен живот! Дори не разбра, кога почина майка ти, простяла към теб ръце в последен зов и отворени очи към небето, където ще се събере със съпруга си. Ти вече беше на подиума, под светлините на прожекторите с корона на глава като Мис Плеймейт. Тези светлини те въртяха в прегръдката си, докато красотата ти се стопи зад появилите се бръчки, които ти с всички усилия искаше да заличиш, но те ставаха все по-дълбоки и повече и ти беше трудно дори ти да се гледаш. Светлината се скри зад облаците от застаряваща, ненужна плът. Тъмнината те покри със забрава. Все още търсеше радостта на отминалите дни в долнопробните барове вред гамени и престарели, похотливи мъже, докато накрая те изхвърли и от там – дрипава скитница. Можеше да бъдеш доволна, че поне живота ти бе пожален. Но защо ти е той? За какво можеше да ти послужи? Ти не умееше да го живееш, а той бе пред теб и те подканяше да го извървиш.

Тоя път те заведе в остарелия ти бащин дом. Скърцането на вратите ти напомниха измъчените гласове на родителите ти. Някаква сила те заведе на тавана. Започна да ровиш настървено всред старите мебели. Боже, дали са ги изгорили? Чу мъжки глас зад себе си:

-Това ли търсиш?

Обърна се изплашена. Пред теб стоеше непознат мъж. Държеше розата хербарии в ръце. Ти веднага се сети кой е и се хвърли в прегръдката му. Между вас, притисната, розата стана на прах и се разпиля по пода. Любовта ти се отърси от прахоляка, засия и се настани отново в сърцето ти. Душата ти запулсира в цветовете на дъгата...

18 01 2018