Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло.
Куполът на шатрата на пътуващия цирк се издига заплашително в нощта.
…………
Отдавна свърши глъчката. И пуканките свършиха, и номерата, и илюзиите. Дойде тъмнината, и разгони всички – децата се прибраха, стиснали в изцапаните си ръчички разни съкровища – захарен памук, изсъхнали листа, брошурки.
И остана тишината, като последна висяща присъда под яркия полумесец. А звезди липсваха, нещо обичайно за една от последните ноемврийски нощи, но все пак… леко странно, леко потискащо.
А вътре… вътре, дами и господа, под този пъстър купол, обагрен в червено и бяло, тече истинското представление.
Приближете се, дами и господа. Приближете се, за да видите главната атракция.
Самотният клоун, изнасящ своя монолог пред безликата публика. А сивотата още малко и ще го погълне, несъществуващи хора го гледат с жадни очи… ...