ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 304
17.01.2021 г., 21:38 ч.

Тъмен коридор 

  Проза » Други
672 4 6
1 мин за четене

Тъмен кръгъл коридор. Ключът за лампата е повреден отдавна. Пристъпвам бавно, с тихи стъпки. Без фенер. Без минало. Без бъдеще. Настоящето - подаръкът, обвит в черна хартия.  

Отварям първата врата отдясно. Озовавам се в блатиста местност. Мъгли. Крякащи жаби. Голи, изсъхнали и прихлупени дървета. Пожълтяла трева. Вятърът - духовият инструмент, който напява траурните песни в съзнанието ми. Започва да вали. Скривам се под едно дърво. Листата са отдавна потънали в блатото... 

Прехвърчат светкавици. Една от тях разцепва с огнения си език дървото, в близост до моето.  

Може би е време да си тръгвам...  

Отварям лекичко вратата отляво. Нощта ме обгръща с лунното си сияние. Звездите блещукат в небето. Носи се уханието на упояващите рози. Щурците свирят мелодично с малките си цигулки. Реката нашепва песните на самодивите... 

Лягам в меката трева, приканваща ме като ръцете на любимия, когото никога не съм имала...  

По някое време се събуждам от воя на вълците. Те се приближават. Приближават се!  

И може би е време да си тръгвам...   

Отново съм в тъмния коридор. Сънувам ли? Къде е светлината!? Да го направя ли... 

Открехвам последната врата...  

Този път съм на морския бряг. Без сиви мъгли. Без непрогледни нощи.  

... 

Просто пясъкът, усмивките на хората и изгревът...  

 

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??