23.10.2008 г., 12:59 ч.

Търси се... 

  Проза » Хумористична
1424 1 9
2 мин за четене
Принцът. Може и на кон да дойде. Аз обичам животните. Това обаче не означава, че принцът може да е животно! Не нося на бой... и на пиене не нося, разпасана ставам и принцовете изпадат в недоумение от уменията ми.
Да, да, аз съм принцесата. С една обувка, кучето изяде другата. Ако може принцът да донесе един чифт стъклени пантофки, че ми станаха мазоли на табаните. И баща ми е стиснат, да се знае. Дава мен, кралството го стиска. Искал бил спокойни старини... Омръзнала му било да воюва със зетьовете. Споменах ли, че този негодяй ще е четвъртия? Ах, нима?! Ами, да си кажа кажа честно, четвърти претендент за царствената ми ръка се търси.
Първият уддържа три месеца. Бил се бил пропил откакто ме познал. Като жена ли бе?! Айде сега, аз съм му крива, че толкоз му държи ангела. Разпътник! Забрай си коня. Още му гледам добитъка. Сега живее с някаква северна красавица. Сякаш са я изчукали от ледник в планината. Страшна жена, ви казвам. Яхна го генералската, от вратата за врата го захапва и оня мъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??