Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
     Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, копнеещо за ласка или просто е нощ. Тъмна и непрогледна, създаваща нереални образи на демони, дебнещи в мрака. Или това не са демони, а нежни ръце, търсещи да докоснат тяло. Или просто това е нощта, играеща си с нас, изостряща сетивата ни до крайност, събуждаща желания и мисли.
     Навън е нощ - притихнала и чакаща нас, гледаща ни като на кино. Това е нейното кино. Идващо всяка вечер, носещо със себе си самота и желания.
Къде са ръцете? Търся ги. Искам да ме докосват. Търся тялото, което искам да докосвам, да го обгръщам в непрогледния мрак и само сетивата ми да говорят за него. За неговата нежна кожа, за страстта, стаена дълбоко вътре, искаща да излезе. Ръцете ми са ключа, отключващ портите. Ръцете ги отварят широко, за да избухне навън дълго стаеното. Ръцете ти са ключът, отключващ портите. Къде са те? Търся ги. Опипвам мрака.
     Сетивата са изострени като на стаен за скок звяр. Или не е звяр, а желанието, блъскащо отвътре, търсещо, каращо ръцете да треперят, да ровят в мрака и да не могат да докоснат.
      Къде са твоите? На сантиметър от мен или на цяла вечност разстояние? Търся ги.
     Всяка вечер силите ми отслабват. Сънят взима връх и ме изпраща в царството на мечтите, където ще те намеря, ще докосна тялото ти и ще отключа портите.
     Нощ е – тъмна и непрогледна. Звярът заспива уморен от безкрайното лутане, за да се събуди отново на другата нощ - тъмна и непрогледна.
Сложи светлинка на прозореца. Така той ще бъде фар в мрака. Ще те намеря. Трябва да те намеря! Гледам всяка нощ. Очите ме болят. Къде е светлинката?
Търся я…