Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н., 'щот трябва да готвя. На кръстовището един пешеходец ми скочи в лентата за велосипеди и бързо се отдръпна. Аз обаче набих спирачки и за малко да се преметна. Както и да е… Продължих, но чух онзи отзад да вика на чист български: „Ха-ха, видя ли как го уплаших, тоя?!“ Обърнах се – хили се и прикляква от кеф пред един друг сульо. И той трябва да е бил българин. Охо, викам си, на мен ли тия?! Свърнах зад ъгъла, оставих колелото и раницата, свалих си шапката и якето, че да не ме познае, и се върнах. Тъкмо беше светнало зелено и ги видях да пресичат. И аз след тях. На отсрещния тротоар ги застигнах, потупах нашия по рамото, показах си пропуска от библиотеката (Много готин – ламиниран, със снимка ...