У бреее
Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н., 'щот трябва да готвя. На кръстовището един пешеходец ми скочи в лентата за велосипеди и бързо се отдръпна. Аз обаче набих спирачки и за малко да се преметна. Както и да е… Продължих, но чух онзи отзад да вика на чист български: „Ха-ха, видя ли как го уплаших, тоя?!“ Обърнах се – хили се и прикляква от кеф пред един друг сульо. И той трябва да е бил българин. Охо, викам си, на мен ли тия?! Свърнах зад ъгъла, оставих колелото и раницата, свалих си шапката и якето, че да не ме познае, и се върнах. Тъкмо беше светнало зелено и ги видях да пресичат. И аз след тях. На отсрещния тротоар ги застигнах, потупах нашия по рамото, показах си пропуска от библиотеката (Много готин – ламиниран, със снимка! Дъщерята ми го извади. Ползвам там безплатен Интернет, докато чакам голямата внучка след училище.) и му викам: Zollkontrolle! Die Papiere, bitte! (Митническа проверка! Документите, моля!) Как да ви го опиша?! То става с виждане. Първо се ококори, след това се врътна и като хукна да бяга… Дори и аз малко се стреснах. Ама бързо се окопитих и ревнах след него: „У бреее!“ Търчи онзи по тротоара, но срещу него, пак нашенец трябва да е бил, защото и той взе да размахва ръце и да вика: „У бреее!“ Виждал съм див заек така да се връцка, когато го гонят кучета. Врътна се и тръгна да пресича улицата. Изглежда се опита да прескочи предния капак на един мерцедес, но не успя. Краката му литнаха към небето, преметна се като парцалена кукла и тупна зад колата. Яко копеле! Друг на неговото място щеше да се размаже. Нямаше да мръдне! А той се изправи и куцукайки продължи да се провира между колите. Те надуват клаксоните, неговото аверче до мен се държи с две ръце за главата, лицето му – бяло като платно, а аз ще се напикая от смях! Тупам се с две ръце по бедрата, прикляквам, превивам се от смях и през сълзи му викам: „Ха-ха, видя ли как го уплаших, тоя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мильо Велчев Всички права запазени
