5.11.2012 г., 15:27 ч.

Учебникът 

  Проза » Други
754 0 4

Учебникът

 

      Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.

Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме. После ме трие с гумичката. Смешно е.

      Завиждам на следващия. Тайничко се надявам, че той ще е по-сложен от мен и тя ще го чете паралелно с други книги.

      Но сега съм само аз. Единствен… в съзнанието ù.

© Любомира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е красиво. Книгите сякаш оживяват, докато ги четем. Но нека да не са само учебници. И нека да не четем книгите само защото е задължително. Това би ги наранило.
  • Прочетох импресиите, които си публикувала тук.
    Сякаш почувствах трепета на един чуден свят и ми се прииска да остана по-дълго, прикътана в уютния му ъгъл...
    Поздравления!
  • " После ме трие с гумичката" Поздрав !
  • Одухотворени импресии Необичайна гледна точка...( прочетох всичко..."Камъни" - любими
Предложения
: ??:??