Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме. После ме трие с гумичката. Смешно е.
Завиждам на следващия. Тайничко се надявам, че той ще е по-сложен от мен и тя ще го чете паралелно с други книги.
Но сега съм само аз. Единствен… в съзнанието ù.