Йоан затвори тихо входната врата и събу старите си обувки. Влезе в кухнята, където спеше шестгодишната му дъщеричка Божидара и остави хляба на малката масичка. Момиченцето се размърда и отвори очи. На слабата светлинка от запалената свещ то видя баща си, който беше седнал на пода до него. С едната си ръка ядеше парче хляб, а с другата галеше русата косица на дъщеря си. По лицето му личаха следи от сълзи.
- Тате, студено ми е. И съм много гладна – тихо промълви детето, надигайки се от постелята си.
- Ела тук – придърпа я до себе си той и я зави хубаво с одеялото. – Заповядай, миличка – подаде ù крайчето от хляба, а тя лакомо отхапа.
- Къде е мама? – попита Божидара.
- Навън. Сигурно се е скрила някъде, за да се предпази от страшната виелица – момиченцето погледна жално баща си и той побърза да го успокои. – Но на сутринта ще се върне. Топло ще ти се усмихне и ще те целуне по челото. И знаеш ли какво ще ти носи?
- Какво? – зарадва се тя и детските ù очи запламтяха.
- Всякакви бонбони. Шо ...