Старият кагебешник Путин успя майсторски да анексира Крим. Дотук добре, но Запада, олицетворяван от САЩ, реши да използва Украйна като военен форпост за прицел от упор на Русия. Нещата започнаха да стават особено опасни за Путин, когато Доналд Тръмп загуби изборите в САЩ и президент стана Джо Байдън, зад когото застанаха най-агресивните сили на военнопромишления комплекс на САЩ. Путин, подобно на Хитлер, реши да изпревари събитията и нахлу в Украйна. Нахлу вероломно, след като до последния момент тръбеше, че провежда само маневри. Целта беше повече от ясна - блицкриг за анексиране на цяла Украйна. Но се установи, че руският генералитет е дезинформирал Путин за състоянието на руската армия. Тя се оказа неспособна за подобна операция. Пропагандата на Русия сътвори термина "денацификация", т.е. прочистване на Украйна от нацистки елементи. Самият Путин взе на въоръжение този термин и започна да се представя като едва ли не освободител на Украйна от лапите на нацизма. Но в едно интервю по телевизията Путин изтърва нервите си и се сравни с Петър Първи, заявявайки, че крайната му цел е Русия да си възвърне още много територии. Това окончателно го демаскира като явен агресор, който смята да нараства своята агресия с течение на времето и чрез нея да анексира още територии, принадлежащи на други страни. Уплашени от това интервю, Финландия и Швеция спешно поискаха прием в НАТО и го получиха експресно. Така общата граница на Финландия с Русия, с дължина 1340 км, изведнъж се превърна в потенциален плацдарм за войските на НАТО, а територията на тези страни ще предостави бази на НАТО за прицел от упор на Русия с най-модерно оръжие на Алианса. Всъщност Путин в желанието си да реши един тежък проблем - този с Украйна, породи още по-тежък - този с Финландия и Швеция. Като в шахматна партия, на границата на Русия възникнаха мощни противникови форпостове, което означава стратегически загубена позиция. Русия и без това се намира в състояние на голяма изолация от останалия свят. Китай се ползва от природните й ресурси, но не я подпомага военно. Единствено Иран се явява верен съюзник на Русия и васалната Северна Корея, но тяхната подкрепа е твърде малка и недостатъчна за предстоящата гигантска битка. Правейки анализ на ситуацията, стигам до извода, че в перспектива тя е безнадеждна за Путин. Да не говорим, че той има и множество вътрешни врагове и опасността от военен преврат расте не с дни, а с часове.
© Младен Мисана Всички права запазени