3.07.2018 г., 7:56

Умирай трудно по български

602 1 4
1 мин за четене

Шоуто започна. Публиката ахкаше, охкаше, трепереше от страх и възторг. А над опънатото между бреговете на каньона въже един мъж танцуваше, подскачаше, бодро махаше на множеството. Волно и весело напредваше - без баланс, без осигуровка.

Зрителите, развълнувани от тая проява на храброст, заръкопляскаха,  но в тоя момент стана нещо  страшно. Отдолу затракаха автомати, куршумите засвириха около мъжа, но той продължи разходката си, безгрижно подсвирквайки си някаква балканска мелодийка. Сърцата трепериха, макар и всички да знаеха, че това е шоу, че човекът е опитен, че всичко е под контрол...

- Леле, тоя е страшен - възкликна един холивудски продуцент и се зарече да го покани в следващата серия на „Умирай трудно!” .

- Леле, такъв ми трябва - промълви шефът на щатската полиция и си даде думата след представлението на покани героя на поста „Главен унищожител мафията”.

- Мале мила, това е истински мъж - въздъхна сочна, почти запазена дама и се закле да го вземи за шести съпруг - дано повече време издържи от съпрузите й, покойниците.

А от друга страна на бездънния каньон, пред камерите на ефирните и кабелни телевизии, пред микрофоните на замаяните репортери, смелчагата спокойно разказваше:

- И какво толкова съм направил? Аз просто минах от тук, на екскурзия сме. Пък като видях вашите каскадьори как се овързват, опаковат, подсигуряват... А бе, рекох да им покажа какво значи българско, ежедневно. Защото аз съм бизнесмен. От ония, дребните, дето преди тридесет години им обещаха да стават средна класа. И като почна едно каляване през  огън, вода и медни тръби... През десет полицейски проверки по пътищата съм минал невредим, три пъти погрешка и пет наистина ме гръмнаха разни кредитори, осем пъти в къщи налитаха - ту апартамента, ту блока, ту града объркали, домът ми пет пъти е опразван, мен лично десет пъти ме ограбваха, четири фирми колата застраховаха до последно болтче, та после едва ги събирах, половината си пари за данъци давам, а като сложиш и ДДС-то - май издържам държавата, два пъти вече годишни декларации попълвам... Та вашите западняшки игри ли ще ме затруднят?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Заповядайте

genekinfoblog.wordpress.com

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Иржи!
    Приятно четене!
  • Те,българите,ако не се проявят,където и да са,за какво да е,няма да са българи!А ти умееш толкова стегнато да изразиш събитията,без да разводняваш,което ги прави много качествени.Напоследък няколко души/вече си и ти сред тях/ме зарибиха да чета проза,която не предпочитах,но сега е съвсем друго.Благодаря за удоволствието,Георги!
  • Не се давам /освен на харесали ми дами/...
    Благодаря, Силвия!
  • Весело е. Няма да се даваш, точно така.

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...