Умирай трудно по български
Шоуто започна. Публиката ахкаше, охкаше, трепереше от страх и възторг. А над опънатото между бреговете на каньона въже един мъж танцуваше, подскачаше, бодро махаше на множеството. Волно и весело напредваше - без баланс, без осигуровка.
Зрителите, развълнувани от тая проява на храброст, заръкопляскаха, но в тоя момент стана нещо страшно. Отдолу затракаха автомати, куршумите засвириха около мъжа, но той продължи разходката си, безгрижно подсвирквайки си някаква балканска мелодийка. Сърцата трепериха, макар и всички да знаеха, че това е шоу, че човекът е опитен, че всичко е под контрол...
- Леле, тоя е страшен - възкликна един холивудски продуцент и се зарече да го покани в следващата серия на „Умирай трудно!” .
- Леле, такъв ми трябва - промълви шефът на щатската полиция и си даде думата след представлението на покани героя на поста „Главен унищожител мафията”.
- Мале мила, това е истински мъж - въздъхна сочна, почти запазена дама и се закле да го вземи за шести съпруг - дано повече време издържи от съпрузите й, покойниците.
А от друга страна на бездънния каньон, пред камерите на ефирните и кабелни телевизии, пред микрофоните на замаяните репортери, смелчагата спокойно разказваше:
- И какво толкова съм направил? Аз просто минах от тук, на екскурзия сме. Пък като видях вашите каскадьори как се овързват, опаковат, подсигуряват... А бе, рекох да им покажа какво значи българско, ежедневно. Защото аз съм бизнесмен. От ония, дребните, дето преди тридесет години им обещаха да стават средна класа. И като почна едно каляване през огън, вода и медни тръби... През десет полицейски проверки по пътищата съм минал невредим, три пъти погрешка и пет наистина ме гръмнаха разни кредитори, осем пъти в къщи налитаха - ту апартамента, ту блока, ту града объркали, домът ми пет пъти е опразван, мен лично десет пъти ме ограбваха, четири фирми колата застраховаха до последно болтче, та после едва ги събирах, половината си пари за данъци давам, а като сложиш и ДДС-то - май издържам държавата, два пъти вече годишни декларации попълвам... Та вашите западняшки игри ли ще ме затруднят?
© Георги Коновски All rights reserved.
Весело е. Няма да се даваш, точно така.