Умиращият бивол 

2012 0 58

 

 

 

                Умиращият бивол

 

                                    на всички, които гаснат самотни...

 

 

Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характерите. За него Смъртта щеше да бъде утеха! Беше погребал двама от синовете си, съпругата му също се спомина наскоро.

Нямаше за какво да живее повече. Единственият му останал син се оказа пройдоха и през широко разтворените му пръсти изтече и малкото, което имаше като наследство от майка си. Така и не събра кураж да стисне юмрука, да се задоми, да отгледа челяд.

Старецът бавно тътреше върлинестото, измършавяло тяло по прясно навалелия ноемврийски сняг.

„Рано започна зимата тази година”, изсъска той през рядката ограда от прогнили зъби, повдигна кърпената яка на вехтото си палтенце и продължи по хорските следи, лъкатушещи като ленива змия по самотния му път към схлупената и занемарена гарсониера – там, където щеше да дочака края на жалкото си съществуване.

Лекарите му даваха не повече от 3-4 месеца живот.

Той самият отдавна знаеше, че нещо не е наред. Досещаше се по кървавите храчки, гледайки ги примирено как се стичат по захабено бялата плът на мивката. За него това беше желаният край, макар и много болезнен. Поне щеше да има време за размисъл, да осмисли грешките си, да се покае и да помоли прошка от Бог за греховете, които го измъчваха... И да потъне в малкото приятни спомени, следващи го неизменно по пътя. Те му даваха нужната топлинка и живителна сила в студения дом, където отдавна беше затворил вентилите на радиаторите.

„Домът е там, където спираш да бягаш, той е твоята крепост, там сваляш подгизналите с кръв доспехи от безбройните житейски схватки”, повтаряше си наум, вървейки... Но що за рицар беше той и какъв дом имаше?...

      Подаянието, което му бяха подхвърлили за 43 години работа, не стигаше за никъде. Мизерията го беше захапала зловещо за продънения хастар на джоба, като освирепяло бездомно псе и той я мъкнеше като ненужно бреме.

Имаше моменти, през които се замечтаваше като малко дете. Но той прекрасно знаеше, че ако желанията на бедняка бяха коне, щеше да потъне до рамене в изпражнения. И не искаше много. Мечтите му бяха свързани с дребните човешки радости, които незаслужено му обръщаха гръб в живота. Те бяха мимолетни птици, закърмени щедро от празната хранилка на Нищото! И много скоро се приземяваха с прекършени криле около него и той захапваше отново сухия залък на суровата действителност.

Прибра се вкъщи, задъхан от ходенето, разтърка премръзналите до бяло пръсти и отвори докрай наслоените с прах вентили на радиаторите. Веднага се чу онзи приятен шепот на пълзящата към него забравена топлинка, започнала бавно да взима връх над ледената пустош, сковала дома му. Тегли наум една сочна псувня по адрес на „Топлофикация”, която щеше да му вземе онези гуменяци, с които дойде от китното си балканско селце и се зароби за едно пусто жителство в сивия панелен кич на работническия квартал. Дълбоко в наранената си душица се израдва истински, че щеше да ги прекара за пръв и последен път в живота. Изравнителните сметки щяха да дойдат доста след неговата смърт.

Много рядко се беше държал като егоист, но днес каза „Майната му” на всичко, което го заобикаляше. Нека онзи прахосник, който щеше да наследи гарсониерата след него, да плати сметките на баща си, когото не навестяваше дори за празниците. Ах, как блажено топлината проправяше път по затлачените му вени, как приспивно шумоляха радиаторите! За момент даже си представи, че се намира в сенчеста гора  и дърветата го поздравяваха с приятния шепот на листата си.

Отиде в кухнята и взе дамаджаната с домашна ракия, онази лютата, дето все я пазеше за специални случаи и все не ги дочакваше. Загледа я и си направи сметката, че ще му стигне за няколкото хартийки от календара, които щеше да откъсне за последно. Сипа си една чаша, наряза малко сланинка и филия хляб, седна в изтърбушения  фотьойл, който му беше връстник, отпусна морно снагата и се пренесе в оскъдния, но прекрасен свят на спомените...

       Пълноликата месечина му намигна съчувствено през изтънелите мазни завеси, разделящи го от околния, ненужен вече свят, запали още една звездичка  на кадифения небесен олтар за поредната самотно гаснеща душица и се търкулна из тихите гънки на времето.

        А той се загледа в нея, в малката нищожна светлинка и сякаш му се стори за миг, че всъщност това е искрицата Надежда от последната клечка кибрит в премръзналите ръчички на Малката кибритопродавачка. Проследи я с онзи празен поглед на умиращ бивол, нехаещ за Смъртта и още по-нехаещ за вечно недоизораната нива на Живота.

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Eia (Росица Танчева) След пет години прочетох отново този страхотен разказ, Агоп... Да, да... силно въздействаща творба си създал!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) благодаря ти, Мите за търпението да се разхождаш из моята страничка!
    за Коледа съм приготвил един разказ, но смятам да го пусна по отрано, защото на мнозина ще им приседне залъка...
    а това е последното нещо, което искам!
    бъдете живи и здрави всички, които се отбивате при мене...
    останалите - също!!!

  • Daytona (Димитър) Ех, как умело забиваш в съзнанието на четящите те - преживях и мизерията, и безразличието, и ехидната усмивка към Топлофикация, и оная Нирвана във фотьойла с чашка люта, домашна...
    Няма да те оценявам! Нямам това самочувствие, а и няма достатъчно реална оценка за теб. Удоволствие е да потъвам в творчеството ти!
  • Индиана (Криси) Аги, еднакво добър си и в прозата! Порази ме разказът ти!...
    С обич!
  • darisss (Дарина Шопова-Станчева) !
  • danigallery (Йорданка Господинова) Много, много силно! Поздрав!
  • elenasim1 (Ел Ка) Ще спомена само, че този разказ още от самото му публикуване до сега колкото и пъти да го препрочитам остава винаги силно въздействие върху мен... Поздрав сърдечен и благодаря!!!
  • PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков) Прекрасен и силно емоционален разказ, изразяващ трагичната българска действителност.
    Изключително много добре са отразени тежката и трагична българска действителност в лицето на бедния старик, загубил двама синове и съпруга,но живял достойно и честно през житейския си път, и образът
    на третия му син - човек пройдоха, без чест, достойнство и отговорност
    за постъпките си, явяващ се като антагонист в разказа. За този млад човек е валиден израза: "Карпе-дием".

    Адмирации за стойностния разказ!!!

    Николай

    / Имаш от мен заслужена шестица. /
  • EliTa (Ели) Аги, немалка лодко, плуваш, загребваш и... изсипваш в разказа си от дълбокото по фантастичен, но и толкова по човешки начин нещо, с което всеки един от нас се разминава всеки ден. Накара ме да застана до този човек и поне да усети, че не е самотен откъм не толкова свои хора. Бях там, до протънялата мазна завеса - значи си направил много.
  • Dark_Island (Таня Георгиева) ...
  • Napolitano (Валентин Желязков) Шапка долу - приятелю!
  • icohim (Христо Стоянов) Грозна българска действителна картинка. И за съжаление не единствен случай. Майсторски, майсторски нарисувана. Но привидно тъжна приказката като че ли за някои е със щастлив край - лошите (топлофикация и синът) са наказани, добрият герой е щастлив, и прословутото три дена яли пили и се веселили (в случая ракийката и сланината). Други ще видят точно обратното - тъжната равносметка на главният герой (той ще умре), лошите възтържествуват (топлофикация най-накрая е пуснала мизерията и в този дом, а синът ще е доволен от наследеният апартамент и липса на бремето за грижа за баща си) и тъжният гаснещ край на малката кибритопродавачка. Да, това е разказ написан от всички и за всички гледни точки.
  • mihri61 (Милко Христов) Цитирам ти Слави Бинев /един от тези,заради които твоят герой не си пуска радиаторите/ :"Бохем,това е човек с прерязани вени във вана с гореща вода",значи ,според него, ти описваш един доста бохемски завършек.
    Поздрав за стойностния разказ,Агопе!!!
  • 5907077 (Валентина Харизанова) Здравей Агоп!!!
    Толкова отдавна те нямаше!!!
    ... и пристигна разтърсващ ме толкова силно,че душата ми започна да стене от болка!!!
    Тъжно и болезнено,защото знам колко хора се чувстват така!!!
    Пишеш невероятно!!!
    Благодаря ти!!!
  • zelena (Силвия Райчева) Поздрав, Агоп!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА) Аги*...

    Много силно, много истинско, много тъжно...
    Прегръдка!
    Прохождането ти в прозата е успешно! Поздравявам те, приятелю!
  • ХристоЗапрянов (Христо Запрянов) Ето го най-после и Вълчо. Здравей, Приятелю! Поздравления за майсторския разказ.
    Не съм забравил какво си обещал!
  • elizareva (Ели Зарева) МНОГО СИЛЕН РАЗКАЗ! БРАВО!
  • Черна_Роза (Жулиета Великова) Покъртително! Настръхнах от вълнение,Аги!! Добър си и в прозата, продължавай, хареса ми....и не само на мен! Поздравления, Вълчо!
  • d49 (Странник) Няма ли да се случи най-накрая нещо хубаво в тая държава?
    Мамка му!!!
  • враната (Маргарита Василева) Няколко пъти идвах, четях и се връщах в лятото си Вълчо.
    Вълчо...!



    Прегръщам те!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) има алтернатива разбира се...
    лекарите да са сбъркали с времето, което му остава и да поживее още някой и друг месец !

    щастливците умират от "сърце", Гери...
    поне за мене е така!

    благодаря ти, че намина!
  • ria (Гергана Иванова) В много от творбите на българските автори основна линия е нерадостната съдба на човека. Питам се дали тази постоянна и неизчерпаема тема присъства от нихилизъм, или от болка и идентификация с личността на автора. Дали и в западните произведения е така? Мисля, че там също хората имат проблеми, но те са от презадоволяването- наследство от високия стандарт на живот.

    Излипсва ми информация как е живял старецът преди. Може би контрапункт на сегашното му положение. Липсва ми също и алтернатива за промяна.
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) благодаря ти, Яна за топлите думи и куража, който ми даваш...
    не ме гони звездоманията, пиша си за лично удоволствие и се стремя да стоя надалеч от широките пътища защото:

    ""Влезте през тесните врати; защото широки са вратите и просторен е пътят, който води към погибел и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратите и стеснен е пътят, който води в живота и малцина ги намират" (Мат.7:13-14).

  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова) НЕ САМО МОЖЕ,НО И ТРЯБВА!Казваш си,че трябва да излезеш на най-широкия път, пък "каквото сабя покаже".Нека ние сме ти трамплинът в най-хубавия, най-човешкия смисъл на тази дума!!!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) благодаря още веднъж на всички намерили това което им е нужно тук -
    на моята скромна страничка!старая се да не разочаровам читателите(доколкото ми е възможно). все пак, Яна, човек не може да надскочи сянката си, нали? но определено дълго премислям преди да публикувам нещо!
    желая приятен ден на всички!!!
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова) Добро утро,Вълчо!Много се радвам за теб и се надявам, че си даваш сметка : във време, в което се чете малко и малък брой автори,и в сайт, в който хората са на първо място писатели, а после читатели ,тебе те чакат и грабят като топъл хляб.Ами - успех и кураж!Много сме, с тебе сме!Ти просто си длъжен да видиш какво повече можеш да направиш за себе си и за читателите си!!!
  • nellnokia (Нели Господинова) Ехе-е, Аги!Поздрави за смелостта да посегнеш към прозата!...Хубав разказ!
  • feia (Вилдан Сефер) Ех, наборе!!! Хващаш за гърлото!
  • ananel (Нелиса) Браво, Вълчо!
    Наистина умееш да въздействаш, и с поезия , и с проза!
    Възхитително написан разказ!
    Поздравления!
  • странница (Сеси) Докосващо, човешко, истинско!
  • Re4enKos (ВикМарк) ...Братко...не ме натъжавай така... доспехите , макар и прогизнали от кръв, ще носим докрай... и нивата ще си доизорем, защото в крайна сметка всеки сам си прави избора...
    Във всеки случай - тази редакция по- ми харесва

    Прегръдки
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова) Имаш и моите поздравления,Вълчо!Втори път чета,първия път нямах сили да се усмихна и да те похваля и поздравя,натежа атмосферата на разказа като нещо което не можем да променим, а това чувство е ужасяващо,прочетох и затворих.Вярвам,че всеки от прочелите този разказ,когато срещне някой от гладните и неугледни хора по пътя ще си спомни за него и ще погледне с малко по-добро око,а може и да има идея как да помогне,макар и за момент.А това не е малко.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева) Аги, в светлината на последната клечка душата се оглежда в своите спомени. Накара ме да се запитам: В спомените ли живее надеждата? Къде я намират самотните, болните, забравените, изоставените?
    Благодаря ти за Истината от разказа. За наниза от въпроси, за възможността да помълча над отговорите... Много силен и много реалистичен разказ. Благодаря ти!
  • voda (Елица Ангелова) Човек умира духовно, когато стане ненужен - дори за най-близките си...
    В такива случаи смъртта наистина е избавление.
    Много хубаво с описал този самотен старец, Агоп.
    И сравнението с умиращия вол е съвсем точно.
    Поздравления!
  • Довереница (Дочка Василева) Добре завърнал се, Вълчо.Допадна ми тази тъга, с която описваш стъпките на последния път.Аплодисменти!
  • СашоМ (Сашо Маринов) Хубав, образен, силен и докосващ разказ!
    Болка, тъга
    и светлинка- надежда
    сбрани ведно!
    Поздрави, Вълчо!
  • petinka67 (Петя Кръстева) Аги, това е разкош!!!
    Силно емоционален разказ!!!

    И защо едва сега се показваш в тази светлина?
    Но... по-добре късно, отколкото никога! Нали?
    Браво, душко*!
  • Lily-rusalka (Лиляна Чолакова) С възхита !!!
  • goredoly (Миглена Цветкова) Добре, че се върна! Тежи този разказ...как тежи само...
  • аннавлад (Анна Дюлгерова) Много силно! Вълчо, ти си разнороден талант!
  • Самодива (Вики) Уникален талант и в поезията, и в прозата.
    Липсваше, Вълчо по две
  • Жулли (Юлия Димитрова ) "Домът е там, където спираш да бягаш"

    Въздейства ми, Вълчо!
    Поздрав, приятелю!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ех, Ена....
    гробищата са пълни с незаменими хора и най вече с творци, понеже са им нежни душите и реалността ги убива...
    аз, даже си имам едно такова местенце, но мисля, че е рано още...
    ще ореме нивите си докрай, Ена!

    благодаря на всички прочели разказа ми.
    докато го писах, все ме избиваше на "мерена реч"!
    дано съм се справил.
    приятен ден ви желая!!!

  • Ена (Елена Гоцева) Пак съм тук...
    Радвам се, че те чета, дълго те нямаше и липсваше!
    Вярно е, че незаменими хора няма, но незаменими творци - да!
    Прегръдка!
  • rarebird (-) Тъй като имах честта да прочета този разказ преди публикуването му, заявявам смело, че поетът по душа не може да бъде убит с проза. Не знам какво е натежало в "преекспонирането на метафорите", но овладяването на изразните средства и прилагането им в различни като форма художествени творби говори достатъчно за талант, върху който се работи много. Това си ти, приятелю - поетът, който има какво да каже и знае как да го направи, без да се ограничава от формата.
  • Rimoza (Кръстина Тодорова) Възхитена съм! Прекрасен разказ,
    за живота без грим, такъв какъвто е
    в съвременната ни действителност!
    Поздрави за талантливия автор!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) Бъркаш в душата.
    Толкова истина за осъзнаването в края на един живот.
  • azura_luna (Петя Цанева) Добре написан разказ!
    Винаги има надежда, само трябва да уловим края на рогчето и...
  • Traum (Цвети Йорданова) Грабващ разказ! Всичко му е точно - тежък, да, но нима реалността на мнозина не е точно такава? Само който не си е броил стотинките, за да купи хляб и не е чувал диагнозата на обречен, не може да го разбере... Поздравявам те, Агоп, от сърце!!!
  • stenli499 (Станислава) Предаваш чувства,Агоп!
    Смесени,но при всички случаи-истински!
    Поздравления и успех!
  • Ена (Елена Гоцева) Не знам какво да кажа...
    Поклон!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) разплака ме, приятелю...
    толкова болка и тъга в края на един човешки живот...
    за жалост, такава е истинската реалност...
    много тъжно, болезнено тъжно...
    а така ми се искаше сърдечно да те поздравя и прегърна...
  • Katriona (Кети Рашева) Хубаво е, спор няма, но има преекспониране на метафори и някак натежава. Не е лошо да се изчисти малко
  • velikataniki (Николина Милева) много дълбоко и силно,много
  • bojilova1 (Петя Божилова) Тежка тема,силен разказ.
  • valia1771 (Ивон) Много поезия открих тук! Прочетох на един дъх! С поздравления!
  • Eia (Росица Танчева) Силно въздействащ разказ.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.